
Преди няколко дена, или по-точно нощи, жена ми ме събуди. Каза ми, че иска да отиде до аптеката, за да си купи лекарство. Чувстваше се много зле. Естествено, веднага я сгълчах. Никъде не бих я пуснал. Станах и се облякох. Отправих се към аптеката. Щях да отида с колата, защото исках да свърша по-бързо и да се прибера обратно. Отворих общата
гаражна врата, която спираше достъпа до всички гаражи, и излязох с колата. Спрях, както обикновено, на върха на рампата и натиснах копчето на
дистанционното. Нямаше никаква реакция. Натиснах го отново. Никаква реакция. Натисках отново и отново. Вратата зееше широко отворена. Вече не ми се спеше. Очите ми щяха да изхвръкнат. Гаражите и мазетата ни бяха обект на вандалски нападения. В продължение на един месец се борехме с нагли крадци и живеехме в непрекъснат страх от нови набези. А сега вратата зееше и сякаш канеше всички минувачи да надникнат, а може и да се почерпят с по нещо.
След кратък размисъл реших да притичам до денонощната аптека, да взема лекарството и да го занеса на жена ми. А после щях да реша какво да правя. По пътя си блъсках главата и се молех. Напушваше ме смях. Но положението беше сериозно, защото не излагах на риск само моя собственост, но и
собствеността на всички съседи.
Върнах се и занесох лекарството. Нямаше крадци. Едни съседи отсъстваха за известен период от време и ми бяха оставили ключ за апартамента. Имаха гараж. В сърцето ми
присветваше тайно надежда, че ще намеря у тях ключове и
дистанционно за
гаражната врата. Влязох с
неудоволствие, за да проверя дали не са оставили на видно място ключове. Но след едно-две завъртания разбрах, че няма никаква надежда. Излязох и в главата ми не
съществуваше никакво решение. Пълна безизходица. Влязох в асансьора и видях, че някой натисна копчето за най-ниското ниво. Усмихнах се. Можеше да са крадци. Кой би викал асансьора в два часа през нощта?
Заслизах с очакване. Вратата се отвори и на нея се показа един съсед. Беше се прибрал с колата си и беше затворил вратата. За да бъда сигурен, аз го разпитах подробно и като се уверих, че наистина вратата е затворена, се качихме в асансьора и се прибрахме.
Зарадвах се. Стана ми смешно, защото Бог не спеше през нощта и ми се усмихваше. Той отваряше врати и ги затваряше, защото не Му беше нужно
дистанционно.
Запитах се защо не се зарадвах, когато ограбиха гаража ми... Защо не се радвам, когато се разделям с някои от
притежанията си. Но се радвам, когато
притежанията ми се увеличават? Защо? Защо не се радвах на отворените
гаражни врати и на
възможността да бъда ограбен?
На Рождество ние се радваме, че Христос се въплъти в човешки образ. За нас това е велико събитие, защото ние отново придобиваме придобивки.
Но Христос, слизайки на земята и
въплъщавайки се в човешко тяло, губеше всичките Си притежания. Отказваше се от славата Си. От целия разкош на небето. И влизаше в едно ограничено човешко тяло, което сигурно за Него е
представлявало затвор. И накрая беше напълно ограбен, като Му отнеха живота.
И във всичко това Той се отказваше от нещо и губеше нещо, докато накрая не се отказа от всичко, дори от собствения си живот.
И това кара целия свят да се радва. И да празнува.
Но когато стане въпрос за загуба на нашите придобивки, ние плачем и се ядосваме. Готови сме да се борим и да накажем всеки, който е дръзнал да отнеме нещо наше. Дори когато Бог понякога поиска да се откажем от нещо скъпо в живота си, за да Го последваме, ние се плашим и униваме.
А защо Той се отказа от всичко и се смири и стана послушен до смърт, даже до смърт на кръст? Направи го, за да спечели всичко и всички! Когато Той се отказа от Своя живот и Своята слава, спечели живота Си, славата Си и всички, които Го приеха за спасител. Всички нас.
Който се отказва от всичко заради Бога, печели всичко, заедно с огромна радост.
Ако Христос не се бе отказал от небето и не бе принесъл живота Си, нямаше да сме живи. Нямаше да се радваме. Но понеже Той не се спря и слезе по стълбицата на славата до последното стъпало, ни спечели.
Ако ние не се радваме, когато се отказваме от всичко, за да следваме Бога, няма да се радваме и когато печелим всичко, защото няма да го спечелим.
Ние се радваме, когато Христос се отказа от всичко и се смири и унизи до смърт. Радваме ли се, когато ние се отказваме от всичко, за да позволим Бог да притежава и владее живота ни?
Ако житното зърно не умре, си остава самотно. Но ако умре, дава много плод.
Нека да се радваме заедно с Христос в Неговото смирение и
снизхождение, за да се радваме заедно с Него и в Неговото прославяне!
Рождество
Христово е повод за радост в даването и
подаряването, а не в
получаването на подаръци.
Рождествените празници са повод да се радваме с истинската радост на даващия, която превъзхожда всяка друга. Време е да се зарадваме с радостта, с която самият Бог се радва!
Честито Рождество
Христово!!!
Фото: http://dmt-2010.com/?p=703