Срещу празните приказки за религия

Отначало ме хваща яд, после ми става жал. Става ми жал за хората, които говорят за религия, за вяра, а не познават нито едното, нито другото. Да не говорим, че Христос не е фактор в живота им.
Мислих си, че да говори човек за вярата в Бога без да Го познава е все едно да говори човек за любовта, а никога да не е обичал. Прилича също на човек, който поучава хората с деца как да ги възпитават, без самият той да има деца.
Едно твърдение се откроява в размишленията на безбожните - религията е за слабите. Тя, религията, е като патерица и е нужна до момента, в който човек проходи. Религията не е за силните. Те вяврат в себе си и тази вяра ги води напред.
Запитах се защо Христос беше толкова мразен от фарисеите, а и от мнозинството хора днес? Ами простата истина е тази, че Исус казваше на вярващите в себе си и на силните, както и на виждащите, че не са богове, че са слаби, че са слепи. Всъщност твърдението, че религията /под религия трябва да разбираме християнството предимно/ е за слабите е съвсем вярно. Слабите се нуждаят от сила, слепите се нуждаят от проглеждане, болните от изцеление. Но големият парадокс се крие именно в това, че всъщност слабите са истински силните, слепите са виждащите, а болните са всъщност здравите. Няма по-голяма сила от това да бъдеш обективен, да признаваш истината. А истината е че светът, в който живеем е тежко болен. Душите на хората са безкрйно наранени. Унищожаваме се и се мразим и червеят на злото прояжда всичко. Но кой може да го признае? Единствено силният! Но той всъщност се явява слабият.
Питам се как може един човек да вярва в себе си, когато сам себе си не може да победи? Роб е на самият себе си. Не може да спре старостта, не може да избегне смъртта, не притежава съвършеното знание, не знае бъдещето... В какво у себе си може да повярва? Че няма да загуби близки, че няма да бъде наранен никога, че може да живее вечно или може да контролира процесите в тялото, за което не си е помръднал пръста, а го е получил наготово? Или може да вярва в себе си защото има определени качества и таланти? Звучи още по-наивно. Самите термини описващи качествата и дарбите говорят за техния произход - извън нас. Ние не сме ги създали, ние просто ги ползваме. И това не може да буди вяра в нас самите.
Фарисеите вярваха силно в себе си. Те не бяха атеисти. Напротив, бяха ултра религиозни. Но скърцаха със зъби от яд, когато Христос ги сваляше от престола, на който се бяха възкачили. Вярата им в собствените им способности бе изгонила вярата в Бога и Бог бе станал техен слуга. И именно в това бяха ослепели. Обвиняваха Христос, че се събира с блудници и грешници, а Неговият отговор беше много прост и точен: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните, не Съм дошъл да призова праведните на покаяние, а грешните". И с тези простички думи Той иронизира тяхното самочувствие на здрави хора. Всъщнос показа им, че те са най-болните, защото не виждат своята нищета.
Дразня се на гордостта на невярващите българи или по-точно на псевдовярващите, които вярват в себе си и презрително гледат на "религиозните" отвисоко. Дразня се защото са слепи и не виждат своята нищета и огромна нужда от зрение и изцеление. Но заедно с това ми става и много жал, защото независимо, че поставят себе си на пиедестал, са окаяни и нещастни грешници, жадни за любов и признание.
Състоянито на народа ни ми прилича на юношеската възраст в човешкия живот. В тази възраст човек знае всичко! Светът изглежда елементарен и те, младежите, с един замах ще решат проблемите на човечеството. Но това не трае дълго. След няколко охлузвания, цицини на главата и препъвания, реалността започва да влиза в детската глава. Та надеждата ми е, че подобна ще бъде ситуацията и с вярата в Бога. Постепенно Той ще израства в очите ни, а самите ние ще се смаляваме, като опознаваме собственото си нищожество и заедно с това Неговото величие.

Photo: http://www.flickr.com/photos/kellythings/2622909028/sizes/o/

БЛАГОДАРЯ

Както обикновено, и тази сутрин с жена ми излязохме на терасата, четохме един прекрасен псалом и се молихме. Молитвата на жена ми ме разтърси из основи. Тя благодари за всички хора, които са били верни до нас и са ни подкрепяли винаги. Колко сляп съм бил, та да се оплаквам и да хленча, без да виждам прекрасните хора около себе си.
В едно съм много слаб, даже в две, за да не кажа в безброй много плюс две, а именно - не съм добър насърчител. Освен това не съм достатъчно благодарен.
Та затова искам да благодаря на всичките си приятели, близки и далечни! С тези няколко реда искам да изразя възхищението си и признателността си към тези, които четат блога ми, коментират, окуражават или критикуват! Към тези, които работят с мен дълги години и ме благославят с присъствието, мъдростта и търпението си! Към семейството ми, жена ми, децата ми, майка ми, баща ми, който вече е на небето! Към църквата и всички мои съслужители, пастири, учители, апостоли и ...
И така, понеже Бог ни е помазал с миро на радост, не мога да не се радвам на голямото богатство, което имам - моите приятели, както и моите противници. Те ме правят истински богат!
А най-вече искам да благодаря на моя Приятел Исус, който ме потърси и намери, и покани в Своето царство! Който ми прости и прощава греховете, и продължава да ме обича ден след ден, въпреки всичко, в което се провалям или успявам. :)
Благодаря!

Photo: Google

ИСКАМ ДА СЪМ СЛЯП

Двама слепци вървят след Исус и викат: "Смили се за нас, Сине Давидов", а Исус си върви и не отговаря, докато не влиза в къщата и те след Него. Защо постъпва така? Нима той не е Бог и не се интересува от човешкото нещастие?
Все пак накрая слепите гледат и виждат. Следователно Исус ни казва нещо с постъпката си.
Има много слепци, които не искат да виждат. Те се ужасяват да видят реалността и особено себе си в огледалото и затова предпочитат да си останат слепи.
Но тези слепци, които следват Исус, искат да виждат! Те май всъщност наистина виждат. Първи го наричат "Сине Давидов", което е явна изповед, че Той е дългоочакваният Месия, или както ние Го наричаме Христос.
Дали ме е страх да си отворя очите и да погледна Истината? Имам ли какво да губя? Имам - измамата.
Зависи какво обичам повече - истината или измамата.
Христос, Месията дойде при своите Си, но своите Му не Го приеха, а на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии синове. Отвори им очите.
„Няма по-сляп човек от онзи, който не иска да види, както и няма по-глух човек от онзи, който не иска да чуе”, е казал някой си. И аз все повече се убеждавам в тази истина.
Исус няма да отвори очите на никого насила! Той очаква да отидем и да викаме: "Смили се за мен, Сине Давидов!", и да го викаме, докато не ни отговори.
Мъдрият търси съвет и купува мъдростта. Мъдрият приема изобличение и го търси. Защото в изобличението има живот. В изобличението има светлина. Има развитие.
Като казвам това, май се обричам на изобличение. :) Но когато Бог изобличава, Той изцелява. Така че чакам изцеление. :)

Photo: http://www.flickr.com/photos/me_on_flickr/3484430856/

Жената проповедник

Малката дама във видео клипа спечели доверието ми. Сигурно ще я поканя да ни дръпне една проповед в неделя ;)

ДОКОСВАЩАТА

Тълпата притиска Исус. Той отива да възкреси дъщерята на Яир, началника на синагогата, вероятно в Капернаум. В тълпата път си проправя измъчена жена. Болна дванадесет години от кръвотечение. Низвергната поради своята церемониална нечистота, изтощена от непрекъснатото кръвотечение, тя е решена да се допре до Исус. И си казва: „Само да се допра до дрехата Му и ще оздравея!”
Какво си мислят другите хора? Никой не знае. Някой всъщност знае - това е Бог. Но това не представлява интерес. Важното е какво си мисли тази жена.
В момента, в който тя се докосва до Исус, Той разбира. Усеща разликата в докосването, макар то да е само до дрехата Му.
Учителят се обръща и започва да търси с поглед човека, който се е докоснал до Него. Пита учениците, а те изненадани Му отговарят, че не един се докосва до Него, а хиляди. Не разбират разликата.
Та нима има разлика? Всички имат ръце, всички Го докосват, всички се притискат до Него, а Той търси онази жена с кръвотечението. Нейните ръце са различни, нейното докосване е различно. Тя не е раждана от човек ли? Напротив, нейните ръце са същите, дори са нечисти, нейното докосване дори е по-слабо, защото тя не смее да се натрапва. Различното е в нейното сърце. Тя вярва в Исус. Тя мисли за Исус. Тя намери Исус. Проби си път до Него през гъстата тълпа. Докосна Го. И получи изцеление.
Различен ли си от тълпата?
Всеки ден е пълен с Божието присъствие. Всеки ден е пълен с възможности да докоснем Бога, да постъпим така, както Той иска. Но често се разминаваме и сме обезкуражени. Такива сме, защото гледаме в друга посока.
Вярата в Христос ни отваря очите. Променя мислите ни. Мотивира действията ни. Кара Исус да се обърне и да ни погледне. Прави ни различни от тълпата. Изпълва ни с живот. Животът на Исус.
Сигурно е имало мнозина други болни, които са се притискали към Христос. Но по различен начин.
Останали са си същите.
Колко искам да мога да обърна лицето на моя Бог към мен, въпреки, че то отдавна ме гледа с усмивка. Просто искам да Го докосна така, че не аз да живея, но Христос в мен. Не да Го карам да играе по моята свирка, но да Го последвам - където и да пожелае. И сила да излезе от Него, така че моята малка сила да бъде погълната от Неговата неограничена.
Викам да отиваме и да Го докосваме, докато е време. Пък другите да правят и да казват каквото щат.

Photo: http://www.flickr.com/photos/klima/55601075/

ЗАД МАСКАТА

Напоследък отново се замислям над анонимността. Защо толкова хора искат да се скрият зад анонимността?
През последните години се развихри модата на "блога". Мнозина станаха "блогъри". Не малка част от тях са изненадващо добри в писането. Писане в различни области и изобщо всякакво писане се вихри. Едно обаче е общо за всички блогъри. Търсят по-голяма и по-голяма популярност. И като казвам „търсят”, сякаш не включвам себе си, защото аз съм "над тези неща". Ако някой не разбира иронията ми, пояснявам - това е самоирония.:)
Та така - търсейки голяма популярност, човек е готов да прави ГОЛЕМИ компромиси. Езикът е гладък, думите - подбрани. Да не би някой да се обиди и да спре посещението си. Образът, който се създава, е толкова възвишен, че от интернет излизат вече виртуални богочовеци. И тази болест е заразна. Не я харесвам.
Истината е опасна, трудно се преглъща. Почти никога не е толерантна. Особено нетолерантна е към лъжата. Колко болезнено е обаче да бъде разобличена лъжата. Големият проблем е, че зад изобличението, което мнозина сътворяват, се крие не любов към истината, ами омраза към лъжеца. А това не струва пукната пара.
Но в страха си да не загубим одобрението на другите, не смеем да свалим лустрото. Защото ще стане ясно, че не сме богове. А колко му се иска на човек да е Бог! Да бъде боготворен, да има плеяда от фенове, които го следват, защото е много добър.
Всъщност чест прави на хората, които дръзват да мислят на глас и да записват своите идеи и преживявания, че застават зад казаното. Те не се крият зад анонимността.
Анонимният няма задръжки и свободно отприщва своята реч. Говори срещу хомосексуалистите, когато ги мрази. Или възпява своя хомосексуализъм, когато е негова жертва. Говори против хората с нормална сексуална ориентация, когато ги мрази. Хули сини и червени. Псува и ругае, като използва нови пиктограми и йероглифи, заобикаляйки всички забрани на модерирането.
Ако анонимният трябва да сложи снимката и името си под публикацията, моментално би я изтрил, независимо, че тя е в сърцето и ума му. Но за да не загуби уважението и одобрението на околните, всичко остава скрито дълбоко вътре, а отвън блести усмивка.
Може ли човек да излезе от този омагьосан кръг?
Може!
Когато аз чуя думите на моя приятел Исус Христос, че ме обича, че ме цени безкрайно много. Повече дори от собствения си живот. Тогава аз разбирам, че не ми е нужно да се преструвам пред хората, за да бъда оценен. Аз съм вече ценен! Тогава не ми е нужно да спечеля любовта им, за да бъда обичан. Защото аз съм обичан, без да съм платил за това. Аз съм обичан не защото ще платя и ще направя нещо в бъдещето. Аз съм обичан завинаги, без значение от промяната в обстоятелствата. Няма да бъда изоставен, защото съм станал скучен и съм спрял да правя - или пиша :) - интересни неща.
Тогава мога да обичам без пазарлъци. Мога да бъда това, което съм, без да се страхувам от приемане или неприемане.
Исус Христос познава своите по име. Той прошепва моето име. Но как би ме повикал, ако нямам име? Дори Той не "познава" анонимните, защото те нямат име. Това отново е ирония - да не помисли някой, че раждам ново богословие... Анонимният отрязва възможността на Бог да го нарече с неговото име и да го приласкае лично. Но може ли някой да се скрие от Бога? Може ли някой да не си каже името, когато Бог го пита? Все едно моите деца, на които съм дал имената, да скрият как се казват от мен. Какъв абсурд!
Анонимността е обратното на покаянието. Анонимността е скриване под смокиновия лист. Скриване, което не скрива нищо. А покаянието е ходене в светлина. Там става явно всичко. И под ярките лъчи на светлината, човек може да остави мръсотията и да бъде очистен.
Мисля си, че е добре да съм близо до моя Пастир. Той ме познава по име. Вика ме и ме извежда на зелени пасища. Утешава ме при тихи води. Приготвя трапеза в присъствието на неприятелите.
А какво ще си кажат хората... Важно е какво ще си каже Бог за мен... за теб.

Photo: http://www.flickr.com/photos/meesh119/

ИЗПОВЕД

Това е изповедта на един напълно неуспял човек.
Започваме с първия огромен провал. Колкото и да дразних Бога, колкото и да се провалях и възгордявах, не успях да Го накарам да ме намрази и да се откаже от мен. Защо въпреки моето старание и невероятните ми умения да вървя наопаки и да позоря Създателя си не успях да Го отблъсна от мен? Не знам? Едно зная, че съм много неспособен в тази посока. Но утехата ми е тази - не съм сам. Има много други подобни на мен и със сигурност и ти ме разбираш :) Пожелавам ти същия неуспех. Какво да направя? Просто приемам реалността такава каквато е, а именно - Бог продължава да ме обича, не се отказва от мен.
Друг не по-малък неуспех в моя живот са приятелите ми. Колкото и да наранявах, нагрубявах, унизявах, презирах, отхвърлях, тези мои верни приятели, не успях да ги отблъсна. Те и до ден днешен остават верни приятели. Какъв провал! Но все пак и тук имам утеха. Макар да не достигнаха моите висоти, все пак и те положиха старание да ме отблъснат, но ... не успяха :) Аз им го върнах тъпкано. И аз останах приятел. Ех, какъв неуспех, двоен неуспех. Какво да кажа за тез, които ме оставиха? Не считам това за успех, защото за тях не съм положил и капка усилие. Това си беше изцяло тяхно дело. Заслугата е тяхна. Аз честно признавам само моя неуспех.
Но в кръга на приятелите, разбира се, влиза и моята съпруга. Там при нея кави неуспехи търпя... не е за говорене. Щом там се провалих и не успях да я прогоня, значи съм напълно неуспял.
Много ми е интересно, че неуспехите ми се простират все по-надалеч и надалеч. Какво да кажем за църквата? Там след всички мои старания и дейности, пак претърпях неуспех. Въпреки недостатъчното ми знание, слабите проповеди, нищожната организация, пак не успях да срутя църквата. Защо става така? Не зная. Всъщност подозирам, че причината се крие в Този, който гради своята църква. А именно Исус Христос. Макар да имам недостатъци и пропуски безброй, пак не успях да потроша Неговата църква, а напротив. Тя продължава да цъфти и се развива. Е, отново пълен неуспех. И слава Богу. Как се радвам, че имам такива неуспехи. Искам да обезкуража и теб. Ако се опитваш да събориш църквата, няма да успееш. Колкото и да си груб, некадърен, необразован и амбициозен, няма да стане. Най-много да се доближиш още повече до Исус и тогава ти е спукана работата. Всичките ти дела ще рухнат напълно. И ще остане единствено Неговото. На това му викам аз пълен неуспех, Алелуя!
Напоследък се отчайвам напълно от себе си. Със сигурност няма да успея в нито една от горните области и това, както ме отчайва, едновременно ме и утешава. Аз ще си остана напълно неуспял и така ще мога да кажа с един друг напълно неуспял човек - апостол Павел - когато съм най-немощен, тогава съм най-силен, защото в немощ Божията сила действа безпрепятствено.
Пожелавам от сърце на всички мои приятели и най-вече на неприятелите си - пълен неуспех като моя. Обещавам ви, това ще ви донесе много радост и удовлетворение.
На добър час!

Photo by: http://www.flickr.com/photos/melilab/