ПИСМО ДО МОЯ ПАСТИР

Един приятел и брат, седнал и ми написал писмо. Това писмо ме зарадва много и стопли сърцето ми. Разбира се не всички хора ми пишат писма и то толкова хубави. Затова се радвам, когато някой ми каже две хубави думи. Това ме навежда на мисълта, че е добре и аз да казвам хубави и искрени думи на приятелите си, пък защо не и на неприятелите си :)
Та ето и писмото:
"Здравей Людмиле! Настъпването на Нова година винаги е било време за размисли и оценки. Ти си пастир на църква "Блага вест" и аз като част от това щбщество, имам някои мисли, които искам да споделя с теб. Сигурно няма да прочетеш нещо ново, което да не знаеш, но на твое място ще ми е интересно /полезно/ да знам какво мисли част от моята църква. Казвам "моята" не като твоя собственост, а кото настойник, когото Господ Исус Христос е поставил да се грижи за хората си.
Хората са неразбрани, нелогични и егоцентрични, обаче не преставай да ги обичаш.
Ако си успешен, ще имаш фалшиви приятели и истински врагове. Людмиле, бъди успешен!
Дори, когато вършиш добро, хората ще те обвиняват в скрити мотиви. Не преставай да вършиш добро, дори когато си сигурен, че още на следващия ден то ще бъде забравено. Има хора, които наистина се нуждаят от помощ, но ще те атакуват ако им помогнеш. Помагай им въпреки това. Давай на църквата най-доброто, което имаш, което така или иначе няма да бъде достатъчно, обаче ти не преставай да го даваш.
Има хора, които напуснаха "Блага вест" през тази година.
Хората, които дойдоха са повече от тях.
Много от нас "издишаме", но никога не забравяй, че Бог може да вкара гол и със спукана топка.
Църква "Блага вест" не е място, разположено някъде си в София. "Блага вест" е част от нашия живот.
Бъди благословен!
Петьо Блажев"
Е, това е писмото. И аз пожелавам на Петьо да бъде благословен. Радвам се и благодаря за хубавите пожелания и особено на това, че сме част от едно тяло - общество. Исус нарича църквата свое тяло /за тези, които не знаят/.
Наистина е прекрасно да сме част от едно голямо семейство, в което има не само радостни моменти, но и тъжни. Не само успешни дни и години, но и провалени. Но хубавото е, че сме заедно и заедно носим товарите си.
Днес си четох книгата притчи и там се казва така: "не изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си". Човек има много приятели, но истинските приятели никога не изоставят.