Има срок

Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето...
Така казва мъдрецът и продължава да изрежда, че има време за раждане и време за умиране, време за плач и време за смях, време за тъга и време за радост и така нататък. На пръв поглед това е една тежка и угнетяваща истина. След като има време за всяко нещо, ние сме обречени просто да следваме съдбата си и след като не можем да променим нищо тихо да гаснем.
Не е това смисъла и целта на тези думи на древния писател. Той ни казва, че Бог е направил всяко нещо хубаво за времето му. Тоест това, което Бог ни дава е много хубаво независимо дали сме го очаквали или не.
Не знам как е с вас, но аз обикновено живея с бъдещето. Когато очаквания миг дойде аз вече съм го забравил и се устремявам напред към новите хоризонти и новите си мечти. Ако около мен е сиво и безлично се обръщам или назад или напред. Много мъчно можеш да ме задържиш в настоящето. Това е една от големите ми слабости и се боря усърдно с нея.
Аз живея днес. Аз не живея утре нито вчера. Това е истината за мен, та дори и за теб. Бог чрез своя инструмент Еклесиаст ни казва, че ние живеем в настоящето. Бог е направил да е така и иска да се наслаждаваме на мига, днес и сега. Това не означава, че не трябва да имаме мечти и планове. Напротив! Но това означава, че трябва да можем да забелязваме, когато мечтите ни станат реалност и да го отпразнуваме.
Когато наближих една определена възраст, няма да казвам коя, аз започнах съвсем естествено да си правя равносметка на живота. Какво съм постигнал и какво не. Каквото и да бях постигнал ми се струваше нищожно. Някакси се ужасявах, че времето ми изтича, а аз сякаш едва започвам или съм стигнал до никъде. Тогава Бог ми проговори, така нежно, както само Той си може, и ми каза: "Ако ти не се научиш да живееш днес, никога няма да можеш да се зарадваш истински. Дори да постигнеш и получиш най-големите си мечти, когато те станат реалност в настоящето, ти няма да ги забележиш, защото не знаеш да живееш днес".
Тези думи се забиха в сърцето ми и сякаш дръпнаха юздите. Започнах да се оглеждам и да виждам неща, които съм пропускал, препускайки напред, към неизвестното бъдеще.
Е, не че съм се научил, но мисля, че Еклесиаст, който според традицията е Соломон, е прав. Той ни казва, че трябва да живеем в момента, в който живеем и да извлечем и се насладим на всичко хубаво, което имаме пред себе си, в настоящето. Аз мисля да го направя, а дори го правя. Удоволствието да размишлявам "с молив на парче хартия" е голямо и няма да го пропусна :)