ПРАХОСНИЦАТА

Библията разказва за една жена - Мария, сестрата на Марта. Тази скромна жена взема цялото си съкровище, съд със скъпоценен аромат, и помазва с него Исус. Това е истинска любов.
Питам се кой би постъпил така? Защо човек върши такива неща? Какво го кара да се откаже от тънките сметки за днес и утре и да хвърли всичко в нозете на Исус?
Дали това е глупост? Дали това е гениалност?
За Мария не съществува никой друг освен Исус. Тя и Христос. Фокусирана е върху Него и не вижда нищо и никой друг. Всъщност вижда. Вижда през тази призма - нейните отношения с Исус.
Без Него светът не съществува за нея. Тя не се интересува какво ще кажат другите. Не се интересува какво ще донесе бъдещето. Защото за нея най-важното е нейния Бог. Той е нейното настояще, нейното бъдеще. Той е нейните приятели. Той е нейното одобрение. Той е всичко.
Някои от хората седящи на трапезата с Исус възнегодуват като виждат скъпото миро да се излива върху косата и нозете на Христос. Мирото е прахосано.
Какво късогледство! В нашия свят царува този светоглед - ако отдадеш себе си и всичко, което имаш на Бога, си прахосал всичко. Дали е така? Абсурд!
Който отдаде себе си на Бога е спечелил живота си, спечелил е всички богатства на света! Той е най-щастливият и най-богатият човек!
Няколко дена по-късно Христос разчувпва не съд с ароматно миро, а своето тяло от любов към нас. За Исус най-скъпото сме ние и Той не счита, че е прахосал своето тяло като го принася в жертва за нас.
Мария измива нозете на Христос с миро, а Той измива нозете на своите ученици с вода. Колко интересно, Мария се оказва по-богата от своя Учител. Но, о, каква невероятна разлика и контраст. Бедната мария със скъпото си миро изразява любовта си към съвършения Бог. А съвършеният Бог изразява своята любов към своите предатели, които заслужават смърт, а не умиване на нозе. Каква любов!
За любовта си към Бога Мария е упрекната от най-приближените на Исус. Какво да очакваме ако бе проявила любов към своите врагове.
В какъв свят живеем! В какъв свят събираме съкровища! Къде е нашето съкровище? Къде е нашето сърце? Има ли някой, който обичаме с цялото си сърце? Има ли някой за, когото да сме готови да пожертваме най-скъпото? Можем ли да надскочим настоящето и бъдещето? Можем ли да станем независими от обстоятелствата?
Ако обикнем Исус - можем. Ако му отдадем дребните си големи спестявания, можем. Ако спрем да треперим за бъдещето, но Христос стане нашето бъдеще - можем.
Ако житното зърно не падне в земята и не умре то си остава самотно. Но ако падне и умре дава много плод.
Можем!!!