Август е. Горещо е. Всички са на почивка, а аз не съм. Не им завиждам. Харесва ми да е топло.
Много често настроенията ми се менят и мятат наляво и надясно. Искам определени неща и много добре знам какво искам. Когато го искам преследвам го с ентусиазъм. Постигам го. Щастлив ли съм? Вече съм забравил какво съм постигнал и гоня следващото. Настроенията ми се менят и отново се опитвам да стана щастлив гонейки следващата цел.
Какво му трябва на човек? 
Остават ни последните довършителни работи по офис етажа. Вече мечтите ни се материализират. Стават видими. Работим с удоволствие. Виждаме се вече в новата сграда. Ще имаме невероятни условия. Те ще ни направят щастливи. Това ни радва и свети в далечината. Уви това е същата стара лъжа, че постиженията, изпълнението на мечтите, материалните блага ще ни направят щастливи. Не става.
Всъщност едно от най-големите удоволствия е да работим заедно, да се молим заедно, Бог да бъде между нас и да чуваме гласа Му. Да виждаме, че Той е навсякъде, владее всичко и се грижи за нас. Работи с нас и Му е приятно да бъде с нас. Не се ужасява и дразни от грешките ни. Просто весело се смее.
А аз, се дразня, искам съвършенство.
Бог прави всичко съвършено, а не ние. Ние сме съвършено направени, а аз толкова силно искам да заменя направеното от Бога с направеното от мен. Вместо да се радвам. Колко наивно.
А е толкова хубаво да се наслаждаваме на дните, които Бог ни е подарил, като сме заедно и постигаме мечтите си заедно.
Един приятел, в момент на умиление, ми каза, че все повече разбира, че най-важното са взаимоотношенията. Когато бил млад не обръщал внимание на никакви външни неуредици и неудобства. Единственото, което му било достатъчно била компанията. А сега всеки се състезава за повече и повече пари. И, когато забогатеe, си сяда пред скъпата каравана, сам, пред скапания компютър, в скапания интернет.
Казвам му аз, че остарява и от там идват проблемите му, ама той не ми вярва.
Всъщност е прав. Каква файда от благата ти, ако си сам и няма, с кой да ги споделиш?
Ами какво да кажем за Онзи, който ни е казал: "Каква полза ако придобиеш целия свят, а загубиш душата си"?
Та какво му трябва на човек? Трябва му да улови мига с Бога. Тогава всичко е страхотно. Защото всичко съдейства за добро, на тези, които любят Бога.
Август е. Горещо е. Всички са на почивка. А аз се радвам, че живея. Алелуя!
Вторник, 2008, Август 19
КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Понеже и аз донqкъде имам същия проблем: искам нещата да са перфектни, реших само да споделя нещо малко.
Скоро четох една книга на Рик Джойнър, в която той споменаваше, че перфекционизмът е скрита форма на хуманизъм, на човешка гордост.
А иначе, Август в София е хубаво, спокойно едно такова... =)
Толкова е вярно това!Божието присътствие е всичко, от което се нуждаем, особено в житейски епизод на душевен/духовен ваккум. Докато прочитам статията, чувствам как освежителните реки от Божия трон преминават през сърцето и тялото ми.)Мммм Слава на Бог!
Bozidar & Nelly Yalamov
В много от самоконстатираните ти слабости откривам себе си. И аз съм нетърпелива за съвършенството, и аз се дразня. От известно време има "напредък" в раздразнението ми. Първата ми реакция към външния дразнител е импулсивна, проява на естествената ми човешка природа, и е краткотрайна. В следващия момент вече съм забравила основната причина за раздразнението си и установявам, че се дразня, защото се дразня и от това състояние излизам по-трудно. Една приятелка ме "посъветва" първо да се науча по-лесно да прощавам на себе си, за да мога да прощавам и на другите без да се дразня. Подобно мнение за прошката отдавна витае в умовете на някои хора, но винаги съм считала, че е лишено от мъдрост и е в услуга на нашето себелюбие. Та ние си имаме вродена нагласа да го вършим - не сме ли толерантни към собствените си слабости и трудно примирими и раздразнителни към чуждите. По-добрият път, според мен, е да бъдем честни и да си признаем егоизма, тогава и мисленето ни ще поеме правилната посока.
shtiliru
Остаряваш,Людмиле, остаряваш... :-)
Мисля си, че нещата, за които пишеш по-горе се научават само с опита. Няма начин да ги възприемеш само от книги или лекции. Усещаш ги чак когато се сблъскаш с мимолетността на удовлетворението от поредното постижение.
Приятни дни ти пожелавам! И очаквам с нетърпение да ти дойда на гости в новия офис. ;-)
Така е Людмиле, Бог е очарователния Градинар, Който прави сърцата ни да разцъвтяват. А какво повече му трябва на човек?
Интересни разсъждения.. накараха ме да се замисля за това което имаме и сме постигнали и все пак продължаваме да гледаме на горе и да искаме още и още!
Било то вещи или професионални успехи.
На скоро се преместих в нов апартамент от който виждам целия град! Небостъргачи, лазери, светлини.. всичко това което съм виждал по филмите сега е пред очите ми! Не съм си и мечтал, че някой ден ще попадна и живея на такова място. Но.. радостта ми беше кратка! Нямаше никой до мен с който да споделя всичко това което ми се случва. Ядосах се на себе си, как заслепен от разкоша пред очите ми.. исках да се похваля на някой! Дръпнах пердетата... и от тогава не съм ги отварял!
Как бързо се променят ценностите ни, как желанието ни за власт, пари и завист ни заслепява да видим какво наистина има стойност!
Ще призная, че понякога се чувствам слаб пред Бога!
Ежедневно се опитвам да калявам вярата си и... сега знам! Не съм сам! Бог е винаги с мен! И знам, че Бог има велики планове за всеки един от нас.
Поздрави от Шенжен - Китай
Харесват ми размишленията ви. Бог да ви благославя там, в далечния Китай!
Публикуване на коментар