МОЖЕШ ЛИ ДА ЧЕТЕШ БИБЛИЯ

Получих този конспиративен текст в моя фейсбук профил. Изпратиха ми го двама приятели. Много интересен експеримент. Хареса ми. И реших да добавя малко мисли и коментари към феномена.
Ще ги сложа след текста, за да се позабавлявате с четенето :)

Only great minds can read this.
This is weird, but interesting!

fi yuo cna raed tihs, yuo hvae a sgtrane mnid too
Cna yuo raed tihs? Olny 55 plepoe out of 100 can.
i cdnuolt blveiee taht I cluod aulaclty uesdnatnrd waht I was rdanieg. The phaonmneal pweor of the hmuan mnid, aoccdrnig to a rscheearch at Cmabrigde Uinervtisy, it dseno't mtaetr in waht oerdr the ltteres in a wrod are, the olny iproamtnt tihng is taht the frsit and lsat ltteer be in the rghit pclae. The rset can be a taotl mses and you can sitll raed it whotuit a pboerlm. Tihs is bcuseae the huamn mnid deos not raed ervey lteter by istlef, but the wrod as a wlohe. Azanmig huh? yaeh and I awlyas tghuhot slpeling was ipmorantt! if you can raed tihs forwrad it

Първо, както се казва по-горе, не е много известен факта, че ние четем цели блокове от думата или ако е по-кратка цялата наведнъж. Не е толкова известно, че при добра тренировка, някои хора четат цели параграфи наведнъж. Невероятно нали? Но още по-невероятно е, че майсторите на четенето могат да прочетат цяла страница наведнъж. Забележително.
Някой може да ми каже: "я не ме будалкай бе!" Никакво будалкане, просто капацитета и възможностите на човешкия мозък са неподозирано богати, огромни. Лошото е, че малко ни мързи да ги развием.
Но, защо сложих това заглавие?
Ето отговорът:
Библията няма такова разбъркване на буквите в думата. Тя, на места, е много семпла, ясна и точна. Но аз се удивявам как мнозина прочитат в Библията това, което тя никога не е казвала и не казва?!
Мисля си, че по-големия проблем от способностите на мозъка е проблемът със сърцето. Когато то е изкривено, умът чете каквото си поиска. Няма значение каква е истината и какво е написано.
Кой може да познае човешкото сърце? То е толкова болно. Но Има Един, Който може :) Той може и изцелява сърцата на жадните и гладните за истината.
Той дава на сърцата ни такива възможности и способности, които не можем да си представим, че съществуват.
Тогава ще четем Библията и ще разбираме :) И ще й се радваме.
Аз отивам да я чета.

ЗАЩО ТЯСНАТА ПОРТА

"Влезте през тясната порта, защото широка е портата и просторен е пътят, който води до погибел и мнозина са онези които минават през тях"

Преди да изкаже тези думи Исус Христос се обръща към учениците си и им казва да искат, да търсят и да хлопат на вратата, защото ще получат, ще намерят и ще им се отвори. Разбира се първата реакция и впечатление от тези думи е, че сме насърчени да искаме. Всъщност това е погрешен извод. Не е нужно на човека да му се казва да иска. Той вродено някак си иска. Иска всичко. Не е така вродено обаче даването. Трудно дава човек, много трудно. Лесно иска, трудно дава.
Защо тогава Исус ни насърчава да искаме и всъщност какво да искаме? Какво да търсим и защо?
Искаме повече пари. Искаме по-висок стандарт. По-хубави къщи и по-нови коли. Естествено и търсенето е свързано с тези желания. Търсим начин как да ги постигнем.
Истината е, че Христос ни говори за тясната порта и за тесния път. Именно тях трябва да търсим и искаме. Тях ако търсим, ще намерим.
Тясната порта е приемането на волята на Бога, тесният път е вършенето й през целия ни живот. Това не е много популярно. Мнозина искат да бъркат в джоба на Бога и да вадят от там богатства и удоволствия, но малцина са, които искат да бръкнат в собствените си джобове и да подарят съдържанието на Бога. Малцина са, които искат да поверят кормилото на живота си на Бога.
Ето защо е пълно с народ по широкия път, до който се стига през широката порта. Там всички също искат, искат с постоянтсво. И интересното е, че получават, точно така, както е казал Исус. Но получават точно това, което са поискали. Широки коли, за да могат да вървят по широкоя път, за да минат през широката порта. За да отидат далеч от Бога. И продължават да искат, и да получават.
Какво искаш приятелю? Какво искам аз? Дали да си се търкалям по широкия път на плътските удоволствия? Или да вървя по тесния път срещу течението, но да извърша това, което моят Бог е поискал?

Стани, стани юнак Балкански

"Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - страдат"

Тези думи са изречени и записани от мъдър човек, който е наблюдавал живота и е извадил мъдри изводи от видяното. Очевидно е бил вдъхновен от Бога в този процес на мислене и анализ. Бил е вдъхновен и в написването. Били са вдъхновени и онези, които са го запазили и преписвали през вековете.
Та тук виждаме една стара мъдрост. Проста, но много ефективна.
Защо ми направи толкова силно впечатление и защо искам да я споделя с онези, които биха погледнали, прочели написаното?
Причината е, че напоследък наблюдавам много дела и действия, които не биха се случили и биха били излишни, ако всички ние като народ бяхме предвидили злото и бяхме постъпили правилно.
Дни наред текоха протести от предимно млади хора. Всички са недоволни от управлението и от управляващите. И има защо. Това е факт. Но още един факт е, че всички ние, българите, сме избрали това управление и тези управляващи. Тук някой ще ме апострофира и ще каже, че не е гласувал изобщо. Ами точно затова е избрал настоящото управление. Как така? Ами много просто. С негласуването си е покачил процента на гласувалите за трите партии в управляващата коалиция. Друг може да ме апострофира, че е гласувал за опозицията, но ето тя не управлява. И да, и не. Макар да не управлява опозицията работи. Освен това, всеки, който е дал своя глас е изразил своята гражданска позиция.
Искам да кажа, че всъщност ние жънем това, което сме посяли. Не можем да се изолираме в своя си удобен свят и да излизаме само, когато сме ужилени или извадени от комфорта си. Не е достатъчно да излезем на площада и да протестираме като протестанти, въпреки, че България е протестантска страна, защото много протестира :)
Нужно е младежи, като тези на площада, да изразяват своето мнение ежедневно, да работят като експерти в своите области, да са активни в политическия живот, а не да бягат от него и после да ги е яд, че неграмотни и некадърни хора ги управляват.
Мнозина казват, че политиката е мръсна работа и не искат да си оцапат ръцете с нея. Но нали някой трябва да я измие тази политика? Някой трябва да си запретне ръкавите и да започне да търка и мие така, както се мият мръсните чинии. Никой не си оставя къщата мръсна, защото е мръсна работа да чистиш. Е, тук може би не съм прав, има хора, които живеят в кочина и така им харесва. Но това е изключение от правилото.
И така, за да няма поводи за протести и бити хора, ограбени и унизени, от нас зависи да предвидим и видим кое е зло и да не го повтаряме.
Как е възможно в България етническото малцинство, което подкрепя една от партиите да наброява далеч под четири процента от имащите глас, и в същото време да участва в управлението на страната от самото начало на демократичните промени? Това ме натъжава дълбоко. Не, че малцинството гласува, а това, че ние се влачим по течението.
Никой няма да свърши работата, която ние трябва да свършим! Ние сме отговорни за живота си и трябва да го изживеем достойно и ангажирано. Страданията през, които преминаваме целят да ни изкарат от летаргията, в която сме изпаднали.
Това е вярно както в обществен план, така и в личен. Бог ни е дал огромни възможности, но никога няма да ни накара насила да ги използваме. Но е голямо нахалство да не използваме и развиваме дарбите и благословенията, които Бог ни е дал и след това да Го хулим за мизерното си състояние. Хуленето на Бога се изразява и в това да упрекваме всички останали за своето състояние.
Един друг пример е изобразяването на България като турска тоалетна. Това е много обидно, но дали всъщност не трябва да се замислим защо е така?
Пътувах вчера по околовръстното ни шосе. Ефектът от това пътешествие беше, че колата заприлича на потопена в турска тоалетна и след това извадена от нея. Улиците ни са кални и надупчени. Няма бордюри, няма тротоари, а там където има са разбити и заринати с кален, топящ се сняг. Попитах се на какво би оприличил цялото това бойно поле един човек, който идва от друга страна, където улиците са чисти, добре поддържани, няма кал, няма дупки?
За това ни състояние е виновна, разбира се, Европа. Или може би Русия? Не, може би за всичко е виновно правителството. Не само настоящото, но и миналото и по-миналото. Но за състоянието на моя народ никаква вина не мога да нося аз. Защото аз само си стоя отстрани и наблюдавам. И философски се усмихвам, без дори да си помръдна пръста.
Не! Аз нося своята отговорност и искам да извърша онова, което мога и трябва, за да бъде народа ми добре. За да бъде политиката измита, изкупена. За да бъде Бог прославен и да се чуе Неговия глас и да се познае Неговата мъдрост, която гласи "Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред и страдат."

Стюарт се отправя към небето

Вчера си замина нашият любим хамстер. Не предполагах, че това ще ме наскърби толкова. Беше станал част от дома ни. Изключително добър нрав. Никога не ни е ухапал със злоба, макар да е имал доста поводи.
Спомням си как сина ми го донесе преди няколко години. Беше голям колкото орехче. Купен за да зарадва съученичка от съученик. Баща й обаче не се зарадвал, сякаш някой е искал да го радва него, и изгонил бебето хамстер. Така той се озова в нас и моето меко сърце го обикна от пръв поглед.
След една или две години хамстерът се обезводни и Стефан, малкият ни син, изрече горещи и незабравими молитви към Бога за малкото животно. Както обикновено молитвата проработи. Животинчето се съвзе и продължи да ни весели с акробатическите си номера и желанието си да е близо до нас.
Спомням си за една моя вълнуваща вечер с него, Стюарт имам пред вид. Всички домашни бяха заминали на конференция в Унгария. Аз бях сам. Течеше световното по футбол. Очаквах вечерта с нетърпение. Бях си взел пилешки пържоли от магазина в съседния блок. Пържени картофки и пържоли пред телевизора с футбол от световно ниво, о, о, о, о. Това се случва рядко. Освен това сам в къщи, о, о, о, о... това се случва още по-рядко. Е, не бях сам, Стюарт, малкият хамстер беше с мен.
И така, дойде паметната вечер, пържолата беше в чинията с много пържени картофи. Телевизорът работеше, футболистите тичаха, като знаеха, че ги гледам, трепеха се още по-старателно. Головете падаха и аз виках. Нещо обаче не ми достигаше. Чувствах се голям егоист, да си седя така блажено, свободен, а малкото животно да подскача по ъглите на стъкления аквариум. Сърцето ме прободе от състрадание и аз извадих хамстера и го пуснах да си лази по пода, пък каквото ще да става. Нали си бяхме само двамата, по мъжки.
Момчето си лазеше тихо и кротко, щастливо, че е на свобода. Изкара всички прахоляци от всички ъгли и шкафове.
Свърши първото полувреме и аз се замислих, че колкото и да искам мишлето да си лази, по-добре е да го прибера, защото ще го забравя, а на сутринта мога да го стъпча без да искам, докато с едно око се придвижвам из къщата полубуден. Точно тук обаче се яви голямата изненада. Хамстерът го нямаше. Търсих, търсих, търсих и се попритесних с лек привкус на раздразнение. Мачът всеки момент щеше да продължи, а аз лазех по пода и надничах във всяка възможна дупка. И изведнъж, докато си клечах клекнал пред миялната в кухненския бокс се оказах стъпил в малка локва, която нарастваше. Сърцето ми заби лудо. Веднага се досетих какво би могло да стане. Всички меки връзки към миялнята, които бях скрил в кутия по стената бяха обекта на моето подозрение. Представих си как малката гадинка е пропълзяла вътре и ... не смеех да си помисля какво би могла да направи. Започнах да отварям капака постепенно и към края открих малкия разбойник. Беше мокър и трепереше от студ и ужас. Беше произвел от своите малки отпадъчни топчета и ги беше подредил по дължина на тръбите. Освен това беше накълцал с малките си остри зъбки тръбата за отпадъчна вода почти по цялата й дължина. Призля ми. Гняв нахлу в главата, ръцете, сърцето и къде ли не. Хванах го за врата и ... аха да го пусна през прозореца. Е, да си призная нямаше такива мисли, просто го метах в аквариума и ... футболът загуби своя блясък.
Всичко мина и замина. Малкия разбойник продължи да пленява сърцата ни. А сега го няма. Бих предпочел да ми накълца още някой маркуч, но да си е отново с нас.
Дали животните отиват в рая? Библията не отрича този вариянт. Аз лично смятам, че нищо, което Бог е сътворил, не се губи безследно в небитието. В изкуплението на Исус влиза цялото творение, дори земята. Един ден ще бъдем на ново небе и нова земя. Какви ще бъдат е трудно да си представим с нашия ограничен, материален ум. Но все пак можем от време на време да съзрем малки отблясъци от тази слава и красота.
Е, един ден там, на тази нова земя, неограничена от съвременните ограничения на време и пространство, ще срещна всички мои спасени роднини и приятели... и този малък приятел :)
Може би да се срещнем и с теб...

СЕКСЪТ - АХ ТОВА ЗЛО

Четох статия, която твърдеше, че сексът е върховно зло и всъщност това е първия грях на човека. Може да звучи много духовно, но е една от големите заблуди мамили умовете на хората през вековете.
Библейският разказ е много ясен и дълбок. Още в първа глава на книгата Битие авторът /говорим за човека вдъхновен от Бога/ забива основния гвоздей на библейското богословие, а именно Бог сътворява световете и земята. Бог е Творец. Всичко видимо и невидимо е създадено от Него. В цялото творение се вижда интелекта и гениалността на Бога. Единствено слепецът би повярвал, че целия заобикалящ ни свят е плод на някаква сляпа случайност. Та връщайки се към библейския разказ виждаме там Бог да е разкрит като гениален творец. Той оформя земята и от пръстите Му се раждат неизброимите разновидности на флората и фауната. Земята оживява. Всички форми на живот от най-дребното растение и микроорганизъм до най-комплексното и сложно същество са грижливо обмислени и оживотворени. Като корона на цялото творение Бог сътворява човека - мъж и жена. Прави ги по своя образ и подобие. Те са Неговото отражение. Различават се от всичко сътворено. Имат интелект, разглеждат, наблюдават, осмислят и анализират света, в който живеят и му се наслаждават. Словото, което извира от сърцето им ги свързва и разкрива вътрешния мир на всеки от тях. Те творят, мечтаят, обичат.
Когато Бог завършва своя шедьовър изрича красиво благословение: "Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята." Преведено от някои съвременници това би звучало така: "Създавайте деца, без да се докосвате, позволено ви е само да се гледате в очите, без дори да си помисляте, че трябва да използвате органите, които са сътворени за да може мъжът да се слее със съпругата си и да извърши полово сношение." А стига бе, как е възможно някои хора да изкривяват по този начин текста на библията? Как може да твърдят такива хора, че Бог не е искал да благослови мъжа и жената да имат полово сношение и така да създават потомство? Или искат да кажат, че това не е благословение, а проклятие?
Един от най-прекрасните подаръци на човечеството е любовта. Мъж и жена могат да изпитват дълбоки чувства на привързаност, привличане и любов. Не мога да повярвам, че някой, някога не е изпитвал такива чувства към противоположния пол. Когато тази любов бъде споделена и облечена в свещен съюз, един от нейните най-красиви изрази е физическото, полово сливане, наречено днес простичко секс. Картината става още по-красива, когато в тази кулминация на любовта между съпруг и съпруга се зачева нов живот - детето, децата на семейството. Децата са плод на любовта между двама. Те не са резултат от кавгите, омразата и войната. Не са плод на тежки лишения и мъки. Децата идват от любов. Те са безценен подарък. Подарък, в който ние, родителите имаме дял. Колко красиво.
Големият проблем идва тогава, когато сексът бъде откъснат от семейната среда и бъде хвърлен в калта. Падението е тогава, когато той се профанизира и стане проста гимнастика за развихряне на долните страсти в човека. Упражнение, в което няма никаква интимност, никакво посвещение, никакво обвързване. Просто едно хапче за удовослтвие.
Този необуздан и разрушителен секс е зло. Той е разрушаващ. Той води до нежелана бременност, после аборт, смърт и омраза. Води до безразличие и безчувствие. Превръща човека в една ненаситна машина.
Но нека да не извращаваме това, което Бог е създал като благословение и да го превръщаме в проклятие.
Всичко, което Бог е създал е добро и превъзходно. Грехът на човека е, че взима това, което е добро и го използва за зло.
А относно първият грях - той е непокорство и бунт срещу Бога. И до ден днешен това е най-страшния грях - да каже човек на Баща си: "ти не си ми баща, ти не съществуваш, не те искам в живота си!"
Колко тъжно. Всичко в живота, най-красивите и благословени неща и събития си губят вкуса, ако са отделени от Твореца. Но с Него всяко нещо, дори парчето сух хляб, добива невероятен вкус. Защото "Аз Съм пътят истината и живота!" казва Исус. Той е животът и без Него "животът" не е жив :)
И така, в заключение - нека се радваме на истинския живот, животът в прегръдката на Бога, в истинското семейство, с истинската любов. Нека да не наричаме това, което е добро "зло", а да го приемем с благодарност и да не злоупотребяваме с него.

Снимка "Уикипедия"

ВЯРНОСТ versus ИЗНЕВЯРА

Напоследък си мисля често за един от многото парадокси на съвремието. Ние, българите, излизаме от едно социално устройство, в което много от ценноститте на обществото бяха разбити и окарикатурени. Една от тези ценности е собствеността. Защо му е на човека собственост. Всичко трябва да е общо. Собствеността е империалистическо и капиталистическо зло. То трябва да се изкорени.
Е почти успяха да го "изкоренят", като група идеолози окрадоха народа и превзеха общото притежание. Резултатът е налице. Ние берем плодовете. Всеки бърка в кацата и граби колкото може, защото всичко е общо. Един работи, но вместо да вземе каквото заслужава, храни още десетина мързеливци. Защо тогава да работи? Нали всичко е общо, все някой друг ще поработи, а ние ще разделим благата, като по-силния ще награби повече. Нали всичко е общо?!
Щом всичко е общо, не може да съществува кражба. Всеки може да взима каквото си пожелае, то е общо. Защо да се чудим на корупцията? Та това е старата инерция. Всеки взима каквото и колкото може повече.
Днес, натоварени под тежкото бреме на гнилите плодове на тази идеология, ние сме категорични - частната собственост е добро! Държавата връща имоти, възстановява ограбеното. Държавата със закони защитава правата на собствениците. Защото човекът има право на частна собственост.
Но тази морална категория е древна колкото човека. Бог е заложил този принцип и го е запечатал в Своето Слово - Библията. Няколко от заповедите в Декалога категорично разкриват този факт.

"Не кради!", "Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било нещо, което е на ближния ти."

Този принцип, собствеността, има и редица други измерения и действия. Семейството попада в неговия обсег. Но за съжаление ние, модерните българи, виждаме злото в отнемането на нивата, на колата, на апартамента, къщата, но не виждаме злото в отнемането на партньора. Не виждаме злото в унищожаването на семейното гнездо. Не виждаме злото в изневярата. ЕТО ТОВА Е ГОЛЕМИЯТ ПАРАДОКС!
Когато бъдем ужилени от тежките последствия на кражбата и отнемането на собствеността като идеология, ние надаваме вой до Бога. Но когато кражбата и отнемането на собствеността нахлуват в духовния сектор, гласуваме "за" с две ръце.
Взаимоотношенията между съпруга и съпругата са много повече от задоволяване на сексуалния глад. Казано по друг начин - сексуалността и сексуалните взаимоотношения между съпруга и съпругата са само един от изразите на истинската любов. Взаимоотношенията между съпрузите са основани на взаимно посвещение. Жената става собственик на мъжа и мъжът става собственик на жената. Те принадлежат един на друг. Това състояние на отношенията се запечатва с един вид нотариален акт - брака. Човекът, който притежава къща, единствен може да влезе в нея и да затвори вратата след себе си, да бъде защитен, да има своята интимност, да се чувства сигурен. Никой няма право да влиза в този дом, без да е поканен. Никой няма право да отнема този дом, защото той принадлежи законно на своя собственик.
Семейните взаимоотношения са този дом, тази крепост, в която двамата съпрузи единствено могат да влязат. Там могат да споделят, там те могат да се чувстват сигурни. Винаги да разчитат един на друг. Да се опрат един на друг, да се защитят един друг. В този дом децата имат сигурност. Там те могат да намерят винаги грижа и внимание.
Какво е чувството, когато след дълъг ден на воюване в света се прибереш в къщи и видиш, че някой е разбил вратата и е откраднал спестените пари или красивите бижута? Ами какво да кажем ако крадецът е от по-висш ранг и е откраднал цялата къща? Вече не можеш да влезеш в своята собствена къща, защото някой по-силен, по-властен е отнел правото ти на собственост.
Не мога да повярвам, че има човек, който заставайки пред този факт, че е ограбен, ще подскочи от радости и ще изпита върховно удоволствие.
Ами какво да кажем за случаите, в които мъже изоставят жените си, жени изоставят мъжете си, родители изоставят децата си, за да отидат с друг или с друга? Какво да кажем за случаите, когато мъж отнема жената на друг, жена отнема мъжа на друга? Нима това не е кражба?
Сега на мода излизат "връзките без обвързване". Там всеки може да има всеки, защото всичко е общо. Няма собственост. Как може един мъж да притежава една жена и обратното? Та нима ние не сме свободни хора? Но разбираме ли какво всъщност е свободата? В едно приятелство има взаимно обвързване! Има доброволно лишение от определени свободи. В едно родителство има доброволно лишение от определени свободи. Та нима, когато една майка роди бебе, тя не загубва голяма част от свободата си? Защо това трябва да е така? Нали сме свободни? Защо в името на свободата тя не хвърли ревливото бебе, което трябва да бъде хранено, къпано, преобличано, носено и .... просто не се освободи от него, нея?
В истинското приятелство има отдаване има доброволно лишаване от редица "свободи".
Истинската любов не търси своето, но се отдава. Тя не държи сметка за личната свобода. Тя отдава свобода. "И ще познаете истината и тя ще ви направи свободни!" са думите на Христос. Да правиш каквото си искаш и да имаш когото си искаш в леглото не е свобода. Това е робство! Това е разруха.
Питам се защо трябва да оберем горчивите плодове на бунта срещу Божиите принципи за да разберем колко лошо е това? Защо трябва да повторим опита на нашите бащи, които редефинираха библейските принципи по социалистически и унищожиха богатството на народа ни, та да се научим, че това е зло?

"Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко."

Това са думите на Исус Христос, които са отправени към нас днес. Ще ги чуеми ли?