НА ПОЧИВКА ПРЕЗ ЗИМАТА

Както обикновено, сутринта седнахме с жена ми да четем Словото. Бог отново ми заговори и проговори, чрез написаното. Той простичко ме покани да вляза в Неговата почивка. Усмихнах се. Зарадвах се, че Го чух. За да ми каже тези думи, значи има защо. Обстоятелствата около мен ме караха да напрягам сили и да се справям със ситуациите. Трябваше да се боря с живота. Икономическата, психологическата, духовната и всички други кризи връхлитаха България и света. Всичко се клатеше и сякаш викаше: Людмиле, ела да подпреш света за да не се срине.
След като чух думите на Бога, че повярвалите влизаме в Неговата почивка и сме си починали от собствените си дела, аз се засрамих. Видях се с чук в ръката застанал край един дървен идол, който се клати. И понеже обстоятелствата и кризите клатеха моя идол, аз ковях пирони в дървото за да се закрепи истукана му с истукан. А той се клатеше още повече. Та това ли е моят Бог? Нима Той се клати и са му нужни моите пирони за да го заковат здраво, та да не мърда? Колкото тъжно, толкова и смешно.
Моят Бог не се клати. Всичко друго се разклаща, но Той и Неговото Слово остават непоклатими до века! Въпросът е дали аз съм се закрепил на Него, в Него или си дялкам идоли според нуждата?
Е, ако смятам да оправя света сам, значи идолът съм аз и клатенето е голямо.
Каква радост изпълва сърцето ми от знанието, че мога да си почина в ръцете на Бога! Каква радост има от факта, че наистина си почивам в Бога. Тази почивка не е само лятно време на плажа. Тя е и през зимата. Тя, почивката продължава целия живот. Не само в лесните моменти, но особено в най-трудните.
Внимавай приятелю да не те погълне страха. Той идва, когато уповаваш на двете си ръце.
Отпусни се приятелю, заедно с мен в ръцете на Бога, та да оставим пироните и идолите да се клатят, а ние да сме непоклатими в Бога.

Следователно, за Божия народ остава съботна почивка.
Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите.
Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка...

ПО-БЪРЗА ОТ МИСЪЛТА

Заглавието е малко подвеждащо. Става въпрос за скоростта на интернет. Вярно е, че скоростта му може да бъде по-бърза от мисълта, но мисълта на бавномислещите. Има хора, на които мисълта едвам помръдва и не може да се състезава дори с градския транспорт на София. Скоростта в мрежата обаче не може да се сравнява с тази на нормално и бързо мислещите хора. Мисълта е такъв дар от Бога. Едва ли можем да осъзнаем колко огромна е силата й.
И така, тези размишления се родиха в ума ми докато хвалех Бога, неделя сутрин, в нашата църква. Мислех си за това, че службата ни се предава на живо по мрежата /интернет/. Електричните импулси, радио вълните, светлинните сигнали по оптичните кабели със светкавична бързина разпространяваха песните, Словото, споделянето, молитвите, музиката, смеха, радостта, плача и нуждите.
Имаше хора, които приковани на болничното легло, възпрепятствани от падналите преспи и лавини сняг по междуградските пътища и от редица други физически фактори не можеха да присъстват в събранието ни. Но съвременните технологии пренасяха атмосферата, думите, молитвите, песните при тях.
Всъщност този феномен ме накара да се преклоня още по-дълбоко и ниско пред величието на Бога. Та нима Той не е много повече от всички физични закони и възможности на материята? Та нима Той не е неограничен от време и пространство? Нима може да Го възпре нашето неверие, слабост, слабоумие и арогантност? Нима може да Го спре нашата омраза? Не разбира се! Той прониква навсякъде, обича всички, умря за целия свят. Няма човек, когото Той да не обича и да не иска да спаси. Няма човек, до когото Той да не стои и в радост и в скърби. Колко прекрасно!
Божието дело и царство ще проникне и прониква навсякъде! Нищо не може да го спре! Той е Бог.
Няколко души след неделната служба споделиха, че са присъствали виртуално на събранието ни и това ги е благословило. Тези няколко думи стоплиха сърцето ми и аз се зарадвах, че Бог ни употребява по нови и необикновени начини.
Искам да изразя своята огромна благодарност към моя син Христо, който развива и управлява радио Блага вест. Това е почти изцяло негова рожба. Той стартира с ентусиазъм и продължава с още по-голям. Преодоля редица технически, физически и финансови прегради за да продължи радиото работата си.
Искам да благодаря и на всички останали, които участват и подкрепят директно и индиректно този проект.
Нека Словото на Бога да залива този измъчен свят и да донася свобода, мир, радост и познание на Бога!
Единствената причина, която може да възпрепятства благовестието е нашата затворена уста. Нека я отворим и разкажем на света, че Исус Христос живее вечно ...

ЩАСТЛИВИЯТ БАЩА

Човек не знае бъдещето, но има миналото. Толкова силно искаме да знаем бъдещето, но забравяме миналото. Факт е обаче, че ако знаем миналото и си взимаме поуки от станалото, ще сме сигурни за бъдещето. Освен, че ще сме сигурни, ще можем да моделираме своето бъдеще и то ще бъде красиво.
Като се замисля за моето бъдеще и се попитам какво ли ме очаква, стигам до един извод. Моето бъдеще е самият Исус Христос. Какво ли значи това? Ами ако аз съм се потопил в Него и Той е станал едно с мен, тогава всичко, което ще стане с Него ще се случи и с мен. Христос има славно бъдеще, следователно и аз. Ако Той седи на престола на царството, то и аз ще стоя вътре в Него. Колко объркващо :) Аз ли съм цар или Той? Царят е Той, а аз съм Негов поданик. Но заедно с това и аз царувам с Него, имам Неговите победи, Неговите чувства, Неговата радост. Уникално.
Е, затова моето бъдеще е сигурно. Аз съм обречен на успех! Повече от победител съм! Не мога да умра, защото живея с вечен живот.
А колкото до ежедневието ми тук на земята, миналото ми ме прави още по-богат.
За съжаление направихме видеозапис единствено на кръщението на малкия ми син. И като гледам записа си припомням кръщенията и на трите ни деца и се прекланям пред Бога
Припомням си какви семена съм посял и знам какви плодове ще пожъна. А много от плодовете вече се топят със сладост в устата ми. И не само в моята.
Миналото и настоящето определят бъдещето. Искаш ли да знаеш какво е бъдещето ти - потопи се в Христос. Тогава ще имаш най-красивото бъдеще. Но заедно с това ние, които сме се съединили с Исус имаме и най-красивото настояще!

ДА НЕ ЗАБРАВИМ

Вчера случайно пуснах един стар клип и бях много впечатлен от видяното. Беше първата копка на строежа - църква Блага вест - София. Зарадвах се на гоелемия ентусиазъм в хората. Студ - минус десетина и повече градуса, празна поляна, но пълни сърца с ентусиазъм и възторг.

Това не е всичко. Освен голият ентусиазъм, сега, от гледна точка на преминалото време, се вижда, че има устояване, верност, лоялност и посвещение. Всички присъствали, с малки изключения, работят и днес в църква, имат същия ентусиазъм, а заедно с това имаме построена една сграда, която е близо до завършване.

Stroej - posledno razvitie

Сякаш това е и нашия живот. Започваме с ентусиазъм, надежди, мечти. Но не всички завършваме строежа. Някои се отказват в началото, други в средата, а трети току преди да сложат последния камък. За мнозина строежът на живота не бива завършен. Остава да стои грозен и уродлив. Но онези, които пазят в сърцето си Исус и добрите семена на Словото Му, дават плод, много плод. Животът им е трруден, но красив. Животът им е благословение за околните.
Аз искам пътя да завърша, вярата да спазя, да остана верен на великия Архитект и да вляза в Неговия дворец. И знам и съм уверен, че Той е силен, да завърши до край това, което е започнал вътре в мен, както и в теб.

Виждащите очи

Събудих се с болки в ставите и доста отпаднал. Целият ден ми беше тежък, очевидно тялото ми преживяваше нещо, а покрай него и аз. На другия ден, вечерта ме разтресе неистово. Дъщеря ми ме зави с четири одеала, а аз все едно бях гол и бос на снега отвън. Стомахът ми се разгенви и започна да ме боли дори от глътка вода. Спрях да ям, започнах да отпадам. На третия или четвъртия ден ме зацепи жестоко глава. Никакви хапове не можаха да укротят болката. Не бях се сривал така през живота си. Няколко денонощия ме блъскаше глава и накрая забравих какво е да не ме боли. Сякаш цял живот беше така и така щеше да продължи докрай.
Наскърби се сърцето ми и се молих горещо. Главата не спираше да боли. Това, което единствено можех да чуя Бог да ми казва беше: "Просто трябва да издържиш !" Нито дума повече.
Имаше ли смисъл от цялата тази работа се питах аз. Защо трябва да уча нещо с болка? И разбира се отговорът беше много прост. Има неща, които се учат само с болка. Няма друг начин. Затова и Христос беше "усъвършенстван" от това, което пострада. Не, че Бог има какво да учи разбира се. Но за да бъде завършен и цялостен като Спасител и Богочовек, Той трябваше да измине целия този път на отхвърляне и разпятие. Това бе единствения път за спасението на човека. Друг няма.
Е, за това и аз трябва да премина през всичко, което Бог ме е повел. Трябва да си науча уроците и да платя цената, за да мога да узрея.
Когато църквата се помоли за мен и Бог ми показа милост, аз излязох от това мое състояние по-богат.
Сега отново съм много по-чувствителен към болката на ближния. Защото знам и помня какво е болка. Сега съм много щастлив сутрин, когато се моля с жена си. Защото нищо не ме боли. Но не е само това, аз просто виждам и оценявам, че нищо не ме боли и това ме радва безкрайно много.
Става ми тъжно, че забравям всички блага, които имам и трябва да бъда подсещан по такъв начин. Но заедно с това се радвам, че Бог ме подсеща и прави очите ми виждащи, независимо, че е с болка.
Радвам се, че виждам Величието му, а заедно с това виждам и своето нищожество. Не се отчайвам, напротив щастлив съм, че когато не разчитам на своето измислено величие, а се облегна на Бога, ставам могъщ и силен. Силен и могъщ с Неговата сила и Неговото могъщество.
Не е ли това прекрасно? Всъщност във всяка ситуация е красиво да се живее, защото с Бога всичко добива смисъл. Обратното е непоносимо. Без Бога дори удоволствието не е удоволстивие.
Та викам си иде ред на големи удоволствия:) Щом Бог е с мен и теб, кой може да бъде против мен и теб?
Photo sevenravenspix on flickr