ЛЪЖА И ИЗМАМА

Телефонът ми звъни, не вдигам, слушам лекция. Когато се свързах по-късно с човека, който ме търси, разбрах, че е написана нова статия, в жълт вестник, в която аз съм един от героите.
Прочетох я. Нищо особено. Мислех да не се занимавам с нея, но пък защо да не нахвърлям малко мисли и коментари?!
Представя ни се поредната "конспирация", в която адвокат Иван Груйкин става член на църква Блага вест и прокарва там политиката на Иван Костов. Как става това? Ами вербува Мартин Димитров, който седи на борсата за безработни и чака някой да го вербува за своята кауза.
Освен това нашата църква е много богата и притежава своя уеб страница, има свой институт за обучение на кадри (какъв типичен комунистически израз), притежава радио, като не се споменава, че това е интернет продукция и накрая като капак става ясно, че имаме и футболен отбор. Футболният ни отбор се листва на борсата и цената му достига тази на Манчестер Юнайтед. Особено ако се окаже вярно, че Мартин Димитров рита в него. За колко е закупен последния играч остава в тайна. Но под секрет - информацията е фалшива, да не се излъжете да купувате акции :)
Жената на Мартин работи във външно министерство и от там краде информация. Значи тя е в тила на врага и или е в съглашение с врага или просто няма друга възможност да бъде на този пост. Следователно тя е агент на ДС и изпълнява интересите на компартията. Сякаш след като БСП е на власт, всички, които работят на отговорни постове, трябва да бъдат хора на партията. Но всъщност и ние, които не работим там, но дишаме въздуха на България сме агенти, защото имаме български паспорти.
Ами ето още малко тълкуване на фактите - Иван Груйкин не е от Блага вест. Той не е агент на Иван Костов и няма нищо общо с описаните интриги в статията.
Мартин Димитров е интелигентен и културен млад човек, който има своя, ясна позиция. Тя е изразявана всеки ден в публичното пространство и очевидно не се харесва на всички. Но уви такъв е животът. Не може човек да се хареса на всички. И горко му ако реши да опита :(
Църквата има свой сайт - да, това е истина!
Църквата има свое радио - да, това е истина, едно уточнение - интернет радио. Всеки може да го слуша!
Църква Блага вест има свой институт - не, няма. Има едно висше библейско училище за всички протестантски църкви в България!
"Протестантските църкви разполагат с големи възможности за влияние - не е тайна за никого" - истина:

"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата."

Така казва Исус Христос! Църквата, хората, които я съставляват са светлината и солта на света! Без църквата светът ще се разложи от своята греховност. Затова Христос протяга своята ръка чрез църквата, хората в църквата, и кани целия свят да се примири с Него и да живее! Затова църквата ще има влияние и още по-голямо влияние, защото Бог управлява и влияе!
Църква Блага вест притежава отбор - вярно. Този отбор е съставен от младежите, които излизат да ритат и участват в междуцърковния турнир. Преди една година спечелиха първото място. Това не е донесло нито стотинка на играчите. Напротив, всички те, събират пари за да платят наема за игрището.
Църквата е богата - разбира се, в нея има много прекрасни хора. Те са истинското богатство. Много от тях са успешни бизнесмени, музиканти, художници, лекари, политици... Мнозина обаче са бедни и никому неизвестни. И какво от това? Всички са едно голямо съкровище, защото сме създадени по образ и подобие Божие!
И така хвърлям ръкавица на младата или пък възрастна дама написала статията. Каня я не на дуел, а на среща, в която преди да пише каквото и да било, да се запознае с фактите и да ги представи обективно. Иначе ще продължи да пише евтини "чалга" статии. Кой знае, може пък това да и харесва :)

НАКАЗАНИЕТО

Снощи, късно или по-точно, рано сутринта се прибрах с група приятели от Стара Загора. Този град просто ме заплени. Не бях виждал града в тази светлина, в която го видях последните два дена. Всъщност хората, които ни разведоха из него го направиха още по-красив в нашите очи.
Както и да е, бяхме там на конференция. Говорител беше един от най-известните евангелски служители в Америка и света - Джак Хайфорд. Сигурно за мнозина името няма да говори нищо, но това няма никакво значение. И аз само го бях чувал и това нищо не променяше. Но за пореден път се уверих, че зад голямото име винаги стои голям човек. Не е възможно да се случат случайни неща. Не може просто така едно име да стане добро, а зад него да се крие мижитурка. Та този мъж, на почтена възраст от седемдесет и четири години, ме очарова напълно. И доказа за пореден път как простата истина, когато е прилагана творчески в живота ражда изобилен плод. За да ме впечатли някой човек повече от обикновеното е нужно да ми покаже и семейството си. Ако е здраво и дълголетно, спечелил ме е. Не е възможно да говориш мъдро и да учиш другите, а да имаш разбито семейство. Това показва, че сам не можеш да приложиш истините, които си научил на практика. А там в семейството се тестват всичките ти качества независимо дали си мъж или жена. Петдесет и четири години семеен живот е много респектиращ факт.
Бих искал да пресъздам синтезирано лекциите тук, но първо едва ли ще успея и второ не е това целта ми. Все пак ще изстрелям една основна истина - бъди себе си и това, което Бог е заложил в теб, а всичко останало ще дойде на мястото си.
Знаех си аз защо в моя живот нещата си идват на мястото, а именно, защото съм си типичният аз. Неподправен и ... още много други неща.
Едно друго много важно нещо се случи тези два дена. Прекарах време с трима приятели. Една от основните цели беше именно това - да имаме време да споделяме, да се учим, да се смеем и да се изповядаме едни на други. На отиване към Стара Загора, старозагорецът без да се усети си разказа целия живот с всичките си грехове. Сега вече имам много материал за илюстрации :)
Заразени от него всички разказвахме своите истории и блесваха нашите "геройства". Е, като казвам "геройства", аз не визирам тежки грехове, но нелепи ситуации и глупави постъпки. И така, смеейки се и поучавайки се от смешните ситуации, ние пристигнахме в Стара Загора. Намерихме хотела и си взехме ключовете. Всичко изглеждаше прекрасно докато не влязохме в стаите. В нашата имаше една единствена, тесничка спалня с една единствена завивка. Като я видях кръвта започна да слиза в петите ми. Втурнах се в стаята на другите двама и със завист открих, че тяхната спалня беше по-широка от нашата. След като ми истинаха крайниците изведнъж се напълниха с кръв и аз като с криле се хвърлих към рецепцията. "Имате ли стаи с отделни легла" - попитах аз. "Целият хотел е само със спални" - ми отвърна слисаното момиче на рецепцията. Знаех си аз, сигурно Бог ни наказва, защото не взехме жените си.
След като първоначалния стрес отмина, ни стана много смешно. И изведнъж цялото ни прекарване стана истински забавно. Продължихме да се смеем и се забавляваме. Оказа се, че това препятствие не може да помрачи приятелството ни, а напротив, придвижи го още по-напред.
Освен от леглото, моят съквъртирант и приятел се притесняваше и от своята способност да държи хората около себе си будни цяла нощ. Тоест имаше малки угризения, че може да хърка през нощта и аз да го благославям на другия ден. Понеже моята жена не хърка, аз нямам опит с хъркането и никак не се уплаших. Все пак се молих смирено на Бога преди да си легнем да преживеем нощта и чудото се случи. С малки прекъсвания усъмнахме живи и здрави.
След сутрешната сесия домакините ме поканиха на обяд с Джак Хайфорд и доброто ми впечатление от него се затвърди още повече. Възхитих се на семейството му и на хармонията между тях. Това преживяване, както и посланието му ме ободриха и насърчиха изключително много. Мога да кажа, че чух Бог да ми говори ясно и недвусмилено. Колко хубаво е да споделяме и да се грижим едни за други. Колко хубаво е зрелите да споделят опита си с по-малко зрелите. Колко хубаво е да имаш приятели, колко хубаво е да живееш в България. Колко хубаво е България да се обърне към Бога и да възкръсне от мъртвите. Колко хубаво е да го видим със собствените си очи! И ще го видим! Ще го видим!

УЗАНА

Не бях посещавал местността Узана. Никога през живота си. А това е физическият, географски център на България. Нещо като Стара Загора - центъра на вселената :)
Оказа се, че е много красиво място. Огромна поляна на билото на Старопланинската верига. От тази местност се откиваше великолепна гледка почти във всички посоки. Качен на специално построена за наблюдение платформа се почувствах като център на света, както и в центъра на света.
Колко красива е България! Колко богата е България. И колко неблагодарни и небрежни сме ние българите.
Но както и да е, бяхме се събрали група пастири от Блага вест и това ни радваше. Качени там на платформата се помолихме за благословение на България и благословихме народа и земята ни. Сигурен съм, че Бог вдъхнови тази молитва. Самият Той иска благословението на този наш народ.





Като пристигнахме в хижата с жена ми и отдъхнахме за кратко, излязохме на разузнаване. Небето беше надвиснало над поляната пълно с тежки облаци. Само в единия край през малък процеп се показваше синевата и слънцето. Докато вървяхме бавно към големите поляни, вятърът измете облаците и блесна едно ярко, красиво слънце. Стара планина ни се усмихна. Две кучета ни последваха и се завъртяха около нас. Едното си замина без особен интерес, но другото остана около нас и дружелюбно замаха с опашка. Стана наш водач, или пък ние негови, кой знае. Тръгна с нас и така заедно се разходихме из усмихнатата поляна. Слънцето ни грееше и топлеше с меките си лъчи. Беше ни толкова приятно. Радвахме се, че пролетта идва. Все още имаше сняг по сенчестите места и около пътя. Но се усещаше дъха на свежото.
Вечерта мина неусетно и весело. Не следвахме някаква строга програма. Просто искахме да прекараме малко време заедно и да си разкажем живота, да споделим радости и скърби, разочарования и очарования. Помечтахме, правихме планове, молихме се заедно, ядохме заедно.
Спах доста зле. Беще горещо и задушно в стаята. Чуваха се всякакви шумове. Будех се често. Не е лесно да спиш в центъра на България. Но и тази нощ мина. Като дръпнахме пердетата на сутринта, що да видим. Сняг, виелица, студ. Не можах да повярвам на очите си. Вечерта беше тиха и топла, сутринта бурна и студена. Ах тази Стара планина. Колко ми напомня за човешкото сърце. Днес е весело, а утре тъжно. Сега спокойно, а след няколко мига развълнувано и бурно.
Кой може да даде покой и сигурност? Отговорът е моят Господ Исус Христос, Който не се променя никога! Той Е верен!
И така започнахме деня макар и различен и бурен, като се обърнахме към един и същия Бог, Който не се променя.
Пътят обратно беше затрупан, вятърът навяваше сняг на нови талази. Небето отново изчезна и виждахме само снежната въртележка. Планината беше сменила своя тоалет. Бял и студен, но изключително красив и изискан. Обичам я тази красавица. Плени сърцето ми с хубостта си.
Оказва се, че не сме никак беден народ. Богати сме. Навсякъде около нас са натрупани огромни съкровища. Но кой да ги види? Кой да ги вземе? Кой да благодари за тях?
Ами ние :)
Природата е красива. Но колко красив е нейният венец - човекът! Колко красиви могат да бъдат взаимоотношенията ни, но и колко грозни. Както една разрушавана и занемарена природа може да бъде грозна, по същия начин човешките взаимоотношения, рушени и занемарени са грозни дори много по-грозни.
Бидейки толкова богати с природа и хора от нас зависи да градим и развиваме истински отношения и да ценим и развиваме богатствата, които Бог ни е дал и да Го почитаме.
Добре е да градим, добре е да градим и нека градим!

СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

Мечтата на милиони българи се сбъдва! България е свободна. Но дали това е истина? Разбира се, че не е.
Как мога да си позволя такова твърдение? Няма ли това твърдение да разгневи читателя? Ами да го разгневи :) Това е самата истина и аз ще направя опит да я докажа.
Празнуваме освобождението си от турско робство. Вече не ни управлява Турция. Можем да правим каквото си искаме! О, о, о, колко наивно. Няма да правя анализ на политическата обстановка, но просто ще констатирам, че България и днес не може да прави каквото си поиска. Освен това никой в обществото не може да прави каквото си поиска. Ние сме длъжни да се съобразяваме едни с други, в семейството, на работа, в училището... Съобразяваме се с времето, с икономиката, с градския транспорт... Аз не мога да изляза по бански докато вали сняг и камъка се цепи от студ. Всъщност кой знае дали не мога. Колкото повече се опознавам, май точно това го мога. Но друго не мога - когато има жестоко задръстване, да литна с колата над останалите и да прескоча колоната, светофара и да кацна там където искам. Не мога да карам колата си без бензин, а също не мога да платя, колкото си искам, когато напълня количката си с продукти в близкия супермаркет.
И така, оказва се, че май не мога да си правя каквото поискам, колкото и да съм свободен.
Най-големия проблем свързан със свободата обаче убягва на повече от деветдесет процента от българския народ. Това е свободата от греха. За тази свобода малцина истински копнеят. Защото малцина наистина разбират, че тя е истинската свобода и нея ако има човек е наистина свободен. Тази совбода никой не може да отнеме!
За тази свобода мечтая. Да видя България така освободена! Тази свобода ще ни направи човеци! Това е свободата от омраза! Това е свободата да прощавам! Това е свободата да обичам без да очаквам да ми се плати със същото. Това е свободата да призная, когато съгреша, а не да се крия. Свободата да получа прошка и да се променя. Свободата да почета Баща си, моя Творец, а не да Го позоря.
Колкото и да си свободен отвън, ако не си свободен отвътре си роб. Никой не може да бъде свободен без Исус Христос. Той е Цар Освободител! Това е, което казва и самият Той:

Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

За тази свобода се води битка - за свободата на нашите души. За тази свобода се боря и аз, за познаването на Истината, която ни освобождава. И всички свободолюбиви българи, борци за тази свобода приветствам!