ЗАД МАСКАТА

Напоследък отново се замислям над анонимността. Защо толкова хора искат да се скрият зад анонимността?
През последните години се развихри модата на "блога". Мнозина станаха "блогъри". Не малка част от тях са изненадващо добри в писането. Писане в различни области и изобщо всякакво писане се вихри. Едно обаче е общо за всички блогъри. Търсят по-голяма и по-голяма популярност. И като казвам „търсят”, сякаш не включвам себе си, защото аз съм "над тези неща". Ако някой не разбира иронията ми, пояснявам - това е самоирония.:)
Та така - търсейки голяма популярност, човек е готов да прави ГОЛЕМИ компромиси. Езикът е гладък, думите - подбрани. Да не би някой да се обиди и да спре посещението си. Образът, който се създава, е толкова възвишен, че от интернет излизат вече виртуални богочовеци. И тази болест е заразна. Не я харесвам.
Истината е опасна, трудно се преглъща. Почти никога не е толерантна. Особено нетолерантна е към лъжата. Колко болезнено е обаче да бъде разобличена лъжата. Големият проблем е, че зад изобличението, което мнозина сътворяват, се крие не любов към истината, ами омраза към лъжеца. А това не струва пукната пара.
Но в страха си да не загубим одобрението на другите, не смеем да свалим лустрото. Защото ще стане ясно, че не сме богове. А колко му се иска на човек да е Бог! Да бъде боготворен, да има плеяда от фенове, които го следват, защото е много добър.
Всъщност чест прави на хората, които дръзват да мислят на глас и да записват своите идеи и преживявания, че застават зад казаното. Те не се крият зад анонимността.
Анонимният няма задръжки и свободно отприщва своята реч. Говори срещу хомосексуалистите, когато ги мрази. Или възпява своя хомосексуализъм, когато е негова жертва. Говори против хората с нормална сексуална ориентация, когато ги мрази. Хули сини и червени. Псува и ругае, като използва нови пиктограми и йероглифи, заобикаляйки всички забрани на модерирането.
Ако анонимният трябва да сложи снимката и името си под публикацията, моментално би я изтрил, независимо, че тя е в сърцето и ума му. Но за да не загуби уважението и одобрението на околните, всичко остава скрито дълбоко вътре, а отвън блести усмивка.
Може ли човек да излезе от този омагьосан кръг?
Може!
Когато аз чуя думите на моя приятел Исус Христос, че ме обича, че ме цени безкрайно много. Повече дори от собствения си живот. Тогава аз разбирам, че не ми е нужно да се преструвам пред хората, за да бъда оценен. Аз съм вече ценен! Тогава не ми е нужно да спечеля любовта им, за да бъда обичан. Защото аз съм обичан, без да съм платил за това. Аз съм обичан не защото ще платя и ще направя нещо в бъдещето. Аз съм обичан завинаги, без значение от промяната в обстоятелствата. Няма да бъда изоставен, защото съм станал скучен и съм спрял да правя - или пиша :) - интересни неща.
Тогава мога да обичам без пазарлъци. Мога да бъда това, което съм, без да се страхувам от приемане или неприемане.
Исус Христос познава своите по име. Той прошепва моето име. Но как би ме повикал, ако нямам име? Дори Той не "познава" анонимните, защото те нямат име. Това отново е ирония - да не помисли някой, че раждам ново богословие... Анонимният отрязва възможността на Бог да го нарече с неговото име и да го приласкае лично. Но може ли някой да се скрие от Бога? Може ли някой да не си каже името, когато Бог го пита? Все едно моите деца, на които съм дал имената, да скрият как се казват от мен. Какъв абсурд!
Анонимността е обратното на покаянието. Анонимността е скриване под смокиновия лист. Скриване, което не скрива нищо. А покаянието е ходене в светлина. Там става явно всичко. И под ярките лъчи на светлината, човек може да остави мръсотията и да бъде очистен.
Мисля си, че е добре да съм близо до моя Пастир. Той ме познава по име. Вика ме и ме извежда на зелени пасища. Утешава ме при тихи води. Приготвя трапеза в присъствието на неприятелите.
А какво ще си кажат хората... Важно е какво ще си каже Бог за мен... за теб.

Photo: http://www.flickr.com/photos/meesh119/

ИЗПОВЕД

Това е изповедта на един напълно неуспял човек.
Започваме с първия огромен провал. Колкото и да дразних Бога, колкото и да се провалях и възгордявах, не успях да Го накарам да ме намрази и да се откаже от мен. Защо въпреки моето старание и невероятните ми умения да вървя наопаки и да позоря Създателя си не успях да Го отблъсна от мен? Не знам? Едно зная, че съм много неспособен в тази посока. Но утехата ми е тази - не съм сам. Има много други подобни на мен и със сигурност и ти ме разбираш :) Пожелавам ти същия неуспех. Какво да направя? Просто приемам реалността такава каквато е, а именно - Бог продължава да ме обича, не се отказва от мен.
Друг не по-малък неуспех в моя живот са приятелите ми. Колкото и да наранявах, нагрубявах, унизявах, презирах, отхвърлях, тези мои верни приятели, не успях да ги отблъсна. Те и до ден днешен остават верни приятели. Какъв провал! Но все пак и тук имам утеха. Макар да не достигнаха моите висоти, все пак и те положиха старание да ме отблъснат, но ... не успяха :) Аз им го върнах тъпкано. И аз останах приятел. Ех, какъв неуспех, двоен неуспех. Какво да кажа за тез, които ме оставиха? Не считам това за успех, защото за тях не съм положил и капка усилие. Това си беше изцяло тяхно дело. Заслугата е тяхна. Аз честно признавам само моя неуспех.
Но в кръга на приятелите, разбира се, влиза и моята съпруга. Там при нея кави неуспехи търпя... не е за говорене. Щом там се провалих и не успях да я прогоня, значи съм напълно неуспял.
Много ми е интересно, че неуспехите ми се простират все по-надалеч и надалеч. Какво да кажем за църквата? Там след всички мои старания и дейности, пак претърпях неуспех. Въпреки недостатъчното ми знание, слабите проповеди, нищожната организация, пак не успях да срутя църквата. Защо става така? Не зная. Всъщност подозирам, че причината се крие в Този, който гради своята църква. А именно Исус Христос. Макар да имам недостатъци и пропуски безброй, пак не успях да потроша Неговата църква, а напротив. Тя продължава да цъфти и се развива. Е, отново пълен неуспех. И слава Богу. Как се радвам, че имам такива неуспехи. Искам да обезкуража и теб. Ако се опитваш да събориш църквата, няма да успееш. Колкото и да си груб, некадърен, необразован и амбициозен, няма да стане. Най-много да се доближиш още повече до Исус и тогава ти е спукана работата. Всичките ти дела ще рухнат напълно. И ще остане единствено Неговото. На това му викам аз пълен неуспех, Алелуя!
Напоследък се отчайвам напълно от себе си. Със сигурност няма да успея в нито една от горните области и това, както ме отчайва, едновременно ме и утешава. Аз ще си остана напълно неуспял и така ще мога да кажа с един друг напълно неуспял човек - апостол Павел - когато съм най-немощен, тогава съм най-силен, защото в немощ Божията сила действа безпрепятствено.
Пожелавам от сърце на всички мои приятели и най-вече на неприятелите си - пълен неуспех като моя. Обещавам ви, това ще ви донесе много радост и удовлетворение.
На добър час!

Photo by: http://www.flickr.com/photos/melilab/

Древноизточна поезия

Долните редове ме изпълват с голяма наслада. Надявам се да ви достави същото удоволствие.

Не се раздразнявай заради злодеите и не завиждай на онези, които вършат беззаконие,
защото скоро ще се окосят като трева и като зелена трева ще повехнат.
Уповавай се на ГОСПОДА и върши добро, населявай земята и се храни с Неговата вярност.
Наслаждавай се в ГОСПОДА и Той ще ти даде желанията на сърцето ти.
Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.
Ще изведе наяве правдата ти като светлината и правото ти като пладне.
Облегни се на ГОСПОДА и Го чакай. Не се раздразнявай заради онзи, който преуспява в пътя си, заради човека, който осъществява зли замисли.
Престани да се гневиш и остави яростта, не се раздразнявай — това води само към вършене на зло.
Защото злодеите ще бъдат отсечени, а онези, които чакат ГОСПОДА, те ще наследят земята.
Защото още малко, и безбожния няма да го има вече, ще търсиш мястото му, но няма да е там.
А смирените ще наследят земята и ще се наслаждават в изобилен мир.

Това е псалм 37 (36 по славянски) стихове от 1 до 11

Photo: http://nature-utopia.blogspot.com/2008_05_01_archive.html

Упражнение на свободата

И така, продължавам темата за предопределението и свободната воля.
Относно въпросът дали човек е мъртъв духовно и няма никакъв духовен усет и способност да откликне на Божия призив има различни схващания и твърдения. Факт е обаче, че писанията и дебатите в тази посока се развиват бурно около и след реформацята. Като цяло учението на Христос не дава много храна за този дебат. Избират се определени текстове от евангелията и особено от Йоан и Павловите послания, като главно върху тях се градят тези и в едната и в другата посока.
Когато разглеждаме цялостното послание на Библията обаче виждаме, че тази тема изобщо не излиза на преден план. Напротив, пред човека е поставен винаги избор и той е насърчаван да отиде в правилната посока.
Проблемът при калвинизма е, че се тръгва от едно предварително заключение - аксиома. А именно, че Божия призив е неустоим. Тоест ако Бог повика човека да се върне при него, той не може да откаже. Следователно тези, които отказват не са били повикани. Друга такава схема е, че Христовата жертва е ефективна, тоест не може Христос да е заплатил, а да не получи, или не може да е умрял на кръста без това да е произвело ефективно спасение. И ако някои хора не са спасени, понеже отказват, то обсегът на Неговото изкупително дело не се простира до тях, а само до онези, които са откликнали.
Още от тук постройката е положена на погрешна основа. Целта на всички последвали разсъждения е да оправдаят верността на аксиомите положени преди да има реална екзегетика.
А именно - за да не откликне на божествения призив човек трябва да е мъртъв и неспособен да го направи, иначе призивът не е ефективен, тоест е некачествен. След като някой не е откликнал, значи призивът не е достатъчно силен и от тук неефективен. Затова следващото твърдение на калвинистите е, че Бог е повикал, призовал само онези, които са откликнали. А това от своя страна е станало защото само те са били оживени и направени способни да откликнат чрез неустоимата благодат, която се дава само на призованите.
Всъщност библейският разказ, още от самото начало, противоречи на тези постановки. Веднага след грехопадението на Адам и Ева Бог отива и говори с тях. Не е възможно духовно мъртъв човек да говори с Бога. Бог дори говори и с първия убиец - Каин и му дава специфична благодат - да не бъде убит и за целта му поставя белег.
Цялостната картина на взаимоотношенията Бог - човек е обрисувана брилянтно чрез живота на пророк Осия. Бог представя чрез слугата си Своята женитба за народа Израел и непрестанната изневяра на Неговата съпруга. От своя страна отношенията Израел - ЙАХВЕ ни обрисуват отношенията човек/човечество/ - Творец.
Въпреки, че съпругата на Осия е блудна жена и го изоставя няколко пъти за да се продава за пари, той отива, плаща откупа и отново я взима при себе си. Болката от предателството и унижението е голямо, но любовта му е по-голяма и той спечелва своята жена.
Много повече отношенията между Бог и човек са реални и истински. Бог би могъл да направи една безропотна съпруга, която просто няма заложена в себе си възможността да избира друго освен програмираното. Подобно на механизма при калвинистичния вид предопределение - щом си съживен, не можеш да отказваш на Бога. Просто иначе няма да си жив. А щом си мъртъв не можеш да откликваш на Бога, просто си мъртъв. Мъртвия няма право на избор. Той прави това, което правят мъртъвците, тоест нищо не прави. Но, колко е интересно, мъртвите според нашия, а очевидно и според закона, който цитира Павел, не могат да ги съдят. Закона няма власт над мъртвите. Той е за живите.
Та както и да е, с два три реда няма да се свърши тая дискусия и ще остане всеки да си прави сам изводите, така както и преди да сме я започнали :)
Могат да се кажат още неща за това дали сме загубили напълно божия образ в себе си или не, какво означава това божий образ. Какво представлява човека според старозаветното мислене и какво според новозаветното. Добре е да се види и отбележи влиянието на гръцкото мислене върху новозаветните автори относно устройството на човека.
Юдеинът никога не е разглеждал човека като съставен от три части - дух, душа и тяло /трихотомия/ или пък дори от две - дух и тяло. Човекът е цялостен и неразчленим. Именно затова имаме и учението за възкресение от мъртвите, защото иначе тялото си остава излишно. Но то всъщност е неразделна и незаменима част от човешкото същество. Именно затова сега Христос представлява човечеството в Троицата с възкресеното си тяло. Малко позадълбаваме и преминавам към следващия въпрос.
Що е всъщност предузнанието? Големият проблем на онези, които теглят в обратната посока на калвинизма, а и на много калвинисти е, че разглеждат предузнанието като знание или виждане на събития преди те да са се случили. Това малко ми прилича на способностите на пророците, както и на някои врачки и гадатели да поглеждат напред във времето. Но бих искал да бъда пожален и извинен от тези, които бих настъпил, Бог не гради плановете си защото има способността да вижда какво ще се случи. Това е доста ограничаващо за Бога. Един друг аспект на предузнание е отново личното взаимоотношение между Бог и човек. Както някои от четящите знаят, терминът за сексуален акт в старозаветните писания е "позна" и в него е вложено много повече от едно физическо докосване и преживяване. Това "познаване" е сливане и единение на цялостната личност, дълбока интимност, които неща в нашето съвремие за съжаление почти безвъзвратно си отиват. Но както и да е, в това предузнание има много повече от това значение на интимно единение, не физически, а духовно, отколкото знание за бъдешето предварително.
Простата истина е, че ние не можем да излезем от времето и така да разберем как е възможно нещо или Някой да съществува в безвремие. Това означава, че такъв е във всяка точка от времето непроменен, непроменяем и еднакъв, защото времето не му влияе. Той не знае повече в края, нито в началото, защото за Него няма начало и край, а само за нас. И понеже не можем да схванем това състояние на безвремие, ние се опитваме да натъпчем всичко във времето за да го разберем. Е, не става.
Трябва да приемем простия факт, че Бог не базира решенията си на база видяното в бъдещето, а на собственатата си воля, защото Той не знае повече в края на времето отколкото в началото. Защото знанието му е константа, не се променя нито се увеличава. То е съвършено знание.
А заедно с това, макар знаейки и определяйки всичко още преди да е имало време, Той не отнема свободната воля на избор на човека, но напротив, кани го да има партньорски взаимоотношения със Себе си.
И така, ако съм раздразнил както себе си, така и някои от читателите и съм ги предизвикал към размисъл, значи съм постигнал целта си :) Осъзнавам, че с тези няколко думи драскам само по повърхността на материята, но ми е приятно и ще продължавам да размишлявам и търся, та дано намеря.
До скоро.
Photo: http://davinciautomata.wordpress.com/2007/06/28/mechanical-clockwork-screensaver/

Свободен ли съм всъщност или не?

Редактирам, в областта на богословието, книга, в която са събрани есета от известни на запад богослови. Всички те са защитници на калвинизма. За тези, които се сблъскват с този термин за пръв път, това прозвище обозначава хората, които вярват, че целия свят и всичко, което се случва в него е напълно и абсолютно предопределен от Бога.
Предопределението и свободната воля на човека са много интересни, но и много необятни и необясними теми.
Това, което чета ме провокира да размишлявам и да се дразня, разбира се, на много от повърхностните заключения. Например, ако Бог очаква реакцията, действията на човека за да реши дали да го избере или да го отхвърли, лишава Бога от неговата сувереност. Или казано с други думи - ако човек е пръв, то Бог трябва да го следва и никой не знае какво ще се получи от това и какво ще е развитието на събитията.
Ако приемем, че Бог не се съобразява с човека, тогава как може да има изобщо общение между две личности? След като Бог, който не е ограничен във времето и способностите вече е завършил човека, без да му позволи да участва в този процес на изграждане, значи говори сам със себе си. Така Той всъщност разиграва една драма, която вече е родена в ума му и по-късно е развита във времето и пространството.
Но за мен гениалността на Бога се състои в това, че тази велика драма, макар да се е случила вече в Неговото "съзнание" ако можем така да дефинираме ума на Бога, е драма на двама - Бог и човека. Човек е включен в целия процес и на него му е позволено да участва в градежа на своята съдба с изборите, които прави, с чувствата, които изпитва и грешките, с които греши. И това в никакъв случай не лишава Бог от първенството, защото Той е способен да включи човека в своя план, без това да доведе до изненадващи за Бога последствия. Без това да отнеме контрола от ръката на Бога и да го направи реагиращ, а не иницииращ и водещ.
Една интересна мисъл, която искам да оспоря е на Джонатан Едуардс и гласи следното: "непогрешимото предузнание за дадено събитие предполага необходимостта на това събитие и ето защо изключва неговата реална свобода". Което означава, че ако някой може да предвиди какво ще се случи, то следователно събитието трябва да се случи задължително иначе не може да бъде предвидяно. От тук следва, че този, който участва в събитието или го извършва няма никакъв друг избор освен да го извърши защото ако то не се случи задължително, не може да бъде предвидяно.
Малко усукано, а :)
Но от тази мисъл следва извода, че ако Бог е предвидял всичко, то няма как да не се случи, защото иначе Той няма да може да го предвиди и от тук изводът, че тези, които изграждат събитията са задължени да извършат предвидените събития от Бога. И затова нямат свободна воля, тоест не могат да извършат нищо друго освен задължителното. Те не са свободни.
Ето това за мен е злоупотреба и изкривяване на логиката. Това, че дадени събития задължително трябва да се случат не означава, че извършителите не изразяват своята воля. Напротив! Аз искам да върша това, което съм решил и то става с решение на моята воля. Друг е въпросът, че не винаги имам силата да свърша това, което искам. Но ако имам силата аз ще го извърша. Например бих въвел смъртно наказание за всички педофили и наркотрафиканти, ако имах сила. И още много други неща, но "слава Богу" би казала моята жена, че нямам тази сила, иначе горко на мнозина :) Макар събитията, които аз избирам да извърша, да са неотменими и задължителни в плана на Бога, то те стават не защото аз съм изманипулиран или принуден да извърша, а са всъщност в резултат на моето решение и избор да ги свърша.
Още един извод, който следва от горните спекулации - ако виждането на събитията преди да се случат отнема от действащите лица свободата им на различен избор, то и самият Бог отнема собствената си свобода за да изпълни това, което трябва да се случи. И именно това е абсурдът - Бог не е свободен, а всъщност Бог е напълно свободен да действа съобразно своята собствена, свободна воля и нищо и никой не може да Го ограничи, защото няма никой, който да е над него. И ако би имало някой, то тогава той не би бил Бог, защото думата Бог по същество означава - Крайният като авторитет, най-великият, необвързаният и всичко най-най-най-най.....
О, о, каква главоблъсканица :)
Но от всичко казано мисля, че великият извод е - ние сме създадени по образ и подобие на Бога! Бог ни изгражда за да бъдем като Него. Бог ни счита за партньори. Бог споделя с нас. Гради с нас. Бог се интересува от нас, не на шега. Това не е игра. Това е реалният живот. Бог е Бог и може да си позволи да даде свободна воля на човека и това да не накърни Божията божественост и всемогъщество. Как може някой да не го разбере? Толкова е просто! И все пак толкова неразбираемо, че дори и аз не мога да го разбера :)
Е, поне отчасти се опитвам и донякъде успявам. Помогни ми Господи ...

photo:http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA04230

ПРЕДИЗБОРНА АГИТАЦИЯ

Тъй като наближават избори и обстановката в България се нажежава, бих искал да дам своя принос за развитието на моята обична страна. Омразата винаги е била и продължава да бъде разрушителна и затова трябва да бъде атакувана и унищожавана. Но това няма да стане с магическа пръчка, а като опознаваме Богът, който Е любов! Затова е нужно да търсим и се поучаваме от Неговата мъдрост и съвет. Ето някои от принципите, които съм възприел през годините и препоръчвам на вас моите приятели, а пък защо не и на неприятелите ми :)

1. Уважавай мнението на своя опонент!
2. Не употребявай недоказани твърдения за да подкрепяш тезата си!
3. Не обиждай никого!
4. Не позволявай политически различия да определят отношението и чувствата ти към човека!
5. Уважавай и се моли за властите, които те управляват!
6. Не се страхувай да изразяваш мнението си!
7. Не се опитвай да налагаш убежденията си на никого!
8. Не заплашвай никого!
9. Гласувай според съвеста и убежденията си, но гласувай!
10. Помни, че над всяка власт стои Бог! Той не прави грешки!
11. Не използвай властта, която имаш за да налагаш насилствено убежденията си!
12. Обичай даже враговете си!
/последното е изпълнимо само от последователите на Исус Христос:)/

ХУБАВА СИ МОЯ ГОРО

Навън валеше. Облаците надвиснали над София гледаха мръсния ни град и ронеха сълзи над него с надеждата, че могат да го поизмият....
Бяхме планирали да пътуваме до Белоградчик на другия ден. Прогнозите бяха за дъждовен ден, а аз не им бях обърнал внимание. Телефонът ми звънна и един от пътешествениците ми каза: "Нали отиваме, че жена ми толкова сериозно се е навила, че дъждът не може да я спре?" Разбира се, че нямаше връщане назад. Рекли ли сме, ще го сториме.
Привечер започнах да се подготвям за пътешествието. Разрових се из нета и прилежно събрах информация за Белоградчик и близката до него пешера Магурата. Бях горд със себе си. Щях да изненадам всички на другия ден с моята прилежност. Вечерта ни мина хаотично. Легнах си късно. Предстоеше ми ранно ставане. Утрото дойде неусетно, както обикновено. Едвам станах, взех си души започнах да се подготвям. Очевидно дейностите, които трябваше да свърша бяха повече от времето, с което разполагах.
Готови, неготови, тръгнахме. Дъждът се сипеше леко и постоянно. Очевидно ни очакваше дълъг дъждовен ден. Но какво от това. Бяхме решени да прекараме страхотно, пък дори и това да бъде само в колата. Стигнахме навреме за срещата. По пътя изядох един сандвич, но така умело, че половината от хляба се оказа върху якето и седалката ми. Пихме и по едно кафе в колата та, успяхме някак да наваксаме.
Всички дойдоха със страхотно настроение и пътешествието започна. Помолихме се, разбира се, и потеглихме. Когато влязохме в ритъм реших да се похваля със своята прилежност и да извадя информацията за великия Белоградчик. За мой срам бях забравил листата, бях забравил да си взема и чадър, изобщо велика подготовка. Много важно. Все пак всички разбраха, че съм се готвил.
Минахме по дългия маршрут. Никой не искаше да минаваме през прохода Петрохан. Завоите щяха да развалят удоволствието от пътя. Бяхме изненадани от хубавите пътища почти през цялото време. Единствените лоши участъци бяха тези вътре в градовете, особено във Враца.
Дъждът постепенно намаляваше и накрая съвсем спря. Враца ни изненада с красивите си стръмни хълмове, които я ограждаха. Няколко пъти спирахме да питаме за пътя и хората бяха изключително любезни и внимателни.
Колкото повече се приближавахме, толкова повече небето се отваряше. Слънцето грейваше и природата ни приветстваше. Всичко беше покрито с нежни зелени цветове. Природата се събуждаше. Беше невероятно красиво. Сякаш отвсякъде струеше надежда. Нов живот се раждаше.
Като наближихме Градът със скалите, характерните скални образувания започнаха да се появяват от двете страни на пътя. Бях страшно впечатлен. Природата носеше друг, различен "дух". Спирахме няколко пъти да снимаме та дано запечатаме поне малко красотата около нас.
След още едно познавателно спиране и серия от снимки пред самия Белоградчик се отправихме към Калето, или казано с други друми крепостта.
Градчето беше някак сгушено между хълмите, долепено до скалните образувания. Докато се катерех по облите скали при последното ни спиране, се удивявах на гледката, която се откриваше пред мен. Огромни скални масиви с причудливи форми извикваха възхита и богоговение. Успях да направя няколко добри кадри от северната страна.
И така стигнахме известната крепост. Много впечатляващ ансамбъл от стени, които умело се вплитат в скалните образувания.

"Белоградчишката крепост – Паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците. Използвана е от тях, като гарнизон и е преустроена за огнестрелно оръжие в периода 1805 – 1837 година. Крепостта се състои от три крепостни двора и една военна площадка. Архитектурните постижения в изграждането на първите отбранителни сектора и масивните портали са основните аргументи при определяне на статута им – паметници с национално значение."

Ктерихме се като невидели по всички възможни камъни и огромни скали, правихме снимки и поглъщахме красивите гледки като жадна за дъжд земя. След като обходихме всички възможни точки от крепостта огладняхме. Удовлетворени от хубавия лов на гледки, впечатления и снимки се устремихме към близките ресторанти и заведения за хранене. След сериозно разследване успяхме да разберем къде се намират група ресторанти като между тях изпъкваше едно доста съблазнително име - "лютата чушка". Решихме, че там е мястото за нас. Намерихме ресторанта и когато започнахме да се ориентираме в обстановката и да търсим подходящи за нас места, един от келнерите старателно ни убеди, че това място не е за нас. Няма достатъчно прибори, няма достатъчно персонал и изобщо най-добре да си ходим у дома. Ако аз бях собственик на това заведение веднага бих уволнил персонала. Чудя се как е възможно да правим такава голяма реклама на тази невероятна българска, природна забележителност и да гоним посетителите?!
И така посетите ли Белоградчик, да знаете, че "Лютата чушка" е прекалено люта за вас.
Все пак имаше утеха за прегладнелите. На стотина метра от злополучния ресторант се намира невзрачно "кръчме", в което сервират отлична скара и за любителите на силните усещания - топло шкембе. Там в това анонимно местенце хапнахме хубава храна и много евтина.
След това повдигащо "духа", по-скоро "плътта" зареждане, ние решихме, че сме готови за още подвизи. Разпитахме местните за Магурата и пътя до нея и се впуснахме в нови премеждия. Лесно намерихме мястото. По пътя нямаше почти никакви коли. Каква беше изненадата ни, когато стигнахме пред пещерата? Няколко автобуса и много коли бяха заели целия паркинг. От къде се взеха не можах да разбера.
Влязохме веднага. Още след първите крачки пред нас се откри невероятна гледка. Огромна пещера с много пространство. Множество пещерни камери и салони. Много добре поддържан обект и добро осветление. Просто грандиозна гледка. Не мога да я опиша, затова ви препоръчвам да я видите с очите си. Все пак не бих живял в нея.
Залата с пещерните рисунки на праисторически хора беше затворена, но почти във всяка зала, моето опитно око откриваше скални надписи на неадренталци - подписи и фрази, като например "Пешо беше тук"...
След като излязохме от дву или трикилометровата пещера ни чакаше нова изненада. Озовахме се на повече от три километра от паркинга. Кой да ни предупреди...
Нищо обаче не можеше да помрачи невероятното ни настроение и ентусиазъм от видяното. България е толкова красива. Земята е толкова красива. Тя си има Творец. Видяхме неговото длето, как внимателно е изваяло причудливи форми, както над земята, така и под земята. Това длето всъщност на моменти е било твърдо, друг път меко като водата, а трети представлява просто разклащането на земята. И така с безброй много инструменти Бог е рисувал своята картина и извайвал своята скулптура. И все още рисува и все още вае.
Тази красота носи много силно послание. Само глухият не може да го чуе. Посланието на всемогъщество и заедно с това на любов към творението, към човека.
Е, пожелавам на всички българи да си разгледаме парчето земя, на което живеем и да се преклоним пред Създателя!