БЛАГОДАРЯ

Както обикновено, и тази сутрин с жена ми излязохме на терасата, четохме един прекрасен псалом и се молихме. Молитвата на жена ми ме разтърси из основи. Тя благодари за всички хора, които са били верни до нас и са ни подкрепяли винаги. Колко сляп съм бил, та да се оплаквам и да хленча, без да виждам прекрасните хора около себе си.
В едно съм много слаб, даже в две, за да не кажа в безброй много плюс две, а именно - не съм добър насърчител. Освен това не съм достатъчно благодарен.
Та затова искам да благодаря на всичките си приятели, близки и далечни! С тези няколко реда искам да изразя възхищението си и признателността си към тези, които четат блога ми, коментират, окуражават или критикуват! Към тези, които работят с мен дълги години и ме благославят с присъствието, мъдростта и търпението си! Към семейството ми, жена ми, децата ми, майка ми, баща ми, който вече е на небето! Към църквата и всички мои съслужители, пастири, учители, апостоли и ...
И така, понеже Бог ни е помазал с миро на радост, не мога да не се радвам на голямото богатство, което имам - моите приятели, както и моите противници. Те ме правят истински богат!
А най-вече искам да благодаря на моя Приятел Исус, който ме потърси и намери, и покани в Своето царство! Който ми прости и прощава греховете, и продължава да ме обича ден след ден, въпреки всичко, в което се провалям или успявам. :)
Благодаря!

Photo: Google

ИСКАМ ДА СЪМ СЛЯП

Двама слепци вървят след Исус и викат: "Смили се за нас, Сине Давидов", а Исус си върви и не отговаря, докато не влиза в къщата и те след Него. Защо постъпва така? Нима той не е Бог и не се интересува от човешкото нещастие?
Все пак накрая слепите гледат и виждат. Следователно Исус ни казва нещо с постъпката си.
Има много слепци, които не искат да виждат. Те се ужасяват да видят реалността и особено себе си в огледалото и затова предпочитат да си останат слепи.
Но тези слепци, които следват Исус, искат да виждат! Те май всъщност наистина виждат. Първи го наричат "Сине Давидов", което е явна изповед, че Той е дългоочакваният Месия, или както ние Го наричаме Христос.
Дали ме е страх да си отворя очите и да погледна Истината? Имам ли какво да губя? Имам - измамата.
Зависи какво обичам повече - истината или измамата.
Христос, Месията дойде при своите Си, но своите Му не Го приеха, а на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии синове. Отвори им очите.
„Няма по-сляп човек от онзи, който не иска да види, както и няма по-глух човек от онзи, който не иска да чуе”, е казал някой си. И аз все повече се убеждавам в тази истина.
Исус няма да отвори очите на никого насила! Той очаква да отидем и да викаме: "Смили се за мен, Сине Давидов!", и да го викаме, докато не ни отговори.
Мъдрият търси съвет и купува мъдростта. Мъдрият приема изобличение и го търси. Защото в изобличението има живот. В изобличението има светлина. Има развитие.
Като казвам това, май се обричам на изобличение. :) Но когато Бог изобличава, Той изцелява. Така че чакам изцеление. :)

Photo: http://www.flickr.com/photos/me_on_flickr/3484430856/

Жената проповедник

Малката дама във видео клипа спечели доверието ми. Сигурно ще я поканя да ни дръпне една проповед в неделя ;)

ДОКОСВАЩАТА

Тълпата притиска Исус. Той отива да възкреси дъщерята на Яир, началника на синагогата, вероятно в Капернаум. В тълпата път си проправя измъчена жена. Болна дванадесет години от кръвотечение. Низвергната поради своята церемониална нечистота, изтощена от непрекъснатото кръвотечение, тя е решена да се допре до Исус. И си казва: „Само да се допра до дрехата Му и ще оздравея!”
Какво си мислят другите хора? Никой не знае. Някой всъщност знае - това е Бог. Но това не представлява интерес. Важното е какво си мисли тази жена.
В момента, в който тя се докосва до Исус, Той разбира. Усеща разликата в докосването, макар то да е само до дрехата Му.
Учителят се обръща и започва да търси с поглед човека, който се е докоснал до Него. Пита учениците, а те изненадани Му отговарят, че не един се докосва до Него, а хиляди. Не разбират разликата.
Та нима има разлика? Всички имат ръце, всички Го докосват, всички се притискат до Него, а Той търси онази жена с кръвотечението. Нейните ръце са различни, нейното докосване е различно. Тя не е раждана от човек ли? Напротив, нейните ръце са същите, дори са нечисти, нейното докосване дори е по-слабо, защото тя не смее да се натрапва. Различното е в нейното сърце. Тя вярва в Исус. Тя мисли за Исус. Тя намери Исус. Проби си път до Него през гъстата тълпа. Докосна Го. И получи изцеление.
Различен ли си от тълпата?
Всеки ден е пълен с Божието присъствие. Всеки ден е пълен с възможности да докоснем Бога, да постъпим така, както Той иска. Но често се разминаваме и сме обезкуражени. Такива сме, защото гледаме в друга посока.
Вярата в Христос ни отваря очите. Променя мислите ни. Мотивира действията ни. Кара Исус да се обърне и да ни погледне. Прави ни различни от тълпата. Изпълва ни с живот. Животът на Исус.
Сигурно е имало мнозина други болни, които са се притискали към Христос. Но по различен начин.
Останали са си същите.
Колко искам да мога да обърна лицето на моя Бог към мен, въпреки, че то отдавна ме гледа с усмивка. Просто искам да Го докосна така, че не аз да живея, но Христос в мен. Не да Го карам да играе по моята свирка, но да Го последвам - където и да пожелае. И сила да излезе от Него, така че моята малка сила да бъде погълната от Неговата неограничена.
Викам да отиваме и да Го докосваме, докато е време. Пък другите да правят и да казват каквото щат.

Photo: http://www.flickr.com/photos/klima/55601075/