Сам вкъщи

Залез. Аз съм сам вкъщи. Тихо е и си почивам. Всъщност не съм сам. Бог е седнал с мен, до мен. Разбира се, ако приемем, че Бог седи, стои или ходи. Простичко искам да кажа, че Той е до мен. Не съм сам. Но не ми пречи, не ме натоварва. Просто ми е много хубаво. Защото свърши работният ден.
Напоследък съм се натоварил с много нехарактерна за мен работа. Завършваме строежа на църквата и кипи усилена дейност. Налага ми се да съм почти във всеки процес. Изморява ме много. Не мога да кажа, че не ми е приятно, но чакам с нетърпение да свърши. Изтощава ме.
За друго нещо си мисля също напоследък. Много хора се изморяват от служенията си. Искат да си почиват, дори да спират. Служението за някои е товар, който те храбро носят. Героично са издържали много дълги години, а сега трябва да спрат да служат, за да си починат. Други се притесняват да не би да отдадат един ден повече на службата си на Бога. Става твърде тежко. Нужно е време за семейството, за почивка, за телевизора или някоя игра.
Всички тези мисли и изводи показват само едно - погрешно разбиране за служението на Бога. Питам се дали има роза, която да се изморява да пръска аромат? И да чака с нетърпение да мръкне, за да легне да спи? Тогава спира да ухае, защото цял ден е раздавала аромата си наляво и надясно. Ами какво да кажем за слънцето - дали то чака с нетърпение да дойде нощта и да се скрие под земята, и да си поспи малко, както го рисуват по филмчетата? Ах, забравих, че "под" земята то отново си остава същото, свети ли си, свети. И изглежда никак не се дразни на това, нито се уморява.
Всъщност самият живот е служение пред Господа. Зависи как го живееш. Можем да бягаме от това служение, а можем да му се наслаждаваме във всяка сфера. Когато се прибера у дома и съм със семейството си, аз не спирам да служа на Господа. Доста ми е приятно, но и това си е чисто служение.
Когато аз върша волята на Бога, аз Му служа. Но интересното е, че да я върша е голямо удоволствие. Божията воля за мен е да бъда истински щастлив. И когато съм щастлив, аз върша волята Му. А когато върша волята Му, аз Му служа. Ах, какъв "омагьосан" кръг! Направо много ми харесва.
И така, когато човек приеме призванието, което Бог му е дал, той всъщност прави това, което най-много обича и желае. Това никак не уморява. Това разтоварва, това радва. Но когато сме взели върху себе си нещо, което Бог не ни е възложил, тогава сме най-унилите и недоволни хора на света. Ние сме най-уморените. Най-отчаяните. Защото Бог не ни е създал за това, което сме взели върху си на своя глава.

"Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим."

Photo: http://www.flickr.com/photos/outsidethecamp/3306328268/

Пророчествата

Пътувах към магазина. Беше на другия край на града. Прехвърлях наум различните маршрути. Направих си план и го следвах. Бавно се приближавах към целта. След доволно дълго пътуване пред очите ми изгря рекламата на големия магазин. Зарадвах се. Зарадвах се, защото е голям подвиг в пътната плетеница на София да избереш точния път, да го следваш неотклонно и накрая като победител да достигнеш целта.
Това преживяване ми направи силно впечатление. В него видях много полезен урок.
Сред християнските среди се говори много за дарбите и особено за пророкуването. Много се спекулира и в двете посоки - консервативната и харизматичната. Едни отричат всичко, други търсят навсякъде скритото. Една от тенденциите е пророчеството да се разглежда предимно като предсказвателно разкриване на бъдещето. Много хора искат да знаят какво ще стане утре или вдругиден. Кой ще спечели изборите, дали ще бъде приет в този или онзи университет? Кога ще се ожени или омъжи? Дали ще се разведе, дали ще има деца и дали ще бъдат послушни? Дали ще успее в бизнеса, какъв бизнес да захване?
Въпроси, въпроси, въпроси, все свързани с бъдещето.
Аз мога смело да заявя, че знам със сигурност какво ще стане в бъдещето! "Какво нахалство", би казал някой. "На какъв се правиш?"
Макар да имам много случаи, в които Бог ми е говорил за конкретни неща в моя бъдещ живот, нямам това предвид, като казвам, че знам бъдещето. Имам предвид друго. А именно сигурността, че когато знам пътя и къде води, аз също знам къде ще стигна и кога ще стане това. Точно както следвайки правилния път към магазина, ме прави сигурен, че ще стигна до целта, така и следвайки Бога и Неговата правда, ме прави сигурен, че ще стигна до добър успех и пълноценен живот. Всичко, което върша, ще бъде благословено от Бога, дори да е много трудно и да срещам съпротива. Знам със сигурност, че крайният резултат ще бъде добър.
Когато един мъж започне да изневерява на жена си, аз знам, че това е началото на края. Семейството рухва. Когато някой започне да краде, аз знам, че това е пътят към провала. Колкото и да е "успешен" бизнесът, той е обречен на провал в бъдещето. И аз мога с абсолютна сигурност да пророкувам неговия край.
Когато видя някой човек да се смирява пред Бога и да Го търси, аз виждам бъдещето на такъв. Благословено и успешно. Виждам как Бог го издига и поставя нависоко. И мога да го пророкувам с абсолютна сигурност.
Покажи ми по кой път вървиш и аз ще ти кажа къде ще стигнеш с абсолютна сигурност. Е, има една малка подробност. Ако вървиш или аз вървя в погрешния път, все още има шанс да променим пътя и да променим пророчеството. Ако се отбием от грешния път и тръгнем по правилния, ще стигнем далеч и ще бъдем изобилно благословени.
Питам се обаче дали този вид пророчество е дадено само на едни, а е скрито от други?
И да, и не. Да, скрито е от едни, а открито на други, но едновременно с това е дадено на всички. Ако е скрито, то е, защото някои хора упорито отказват да приемат този дар. Както е речено в Писанието:
"Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат."

Пророчеството – какво богатство е то...


Photo: http://www.motoavangard.com/2008/03/03/iae-aiadheoa-iuoeua-a-aadhiia/

Мисли пред светофара

Шофирах. Спрях на червена светлина. Размишлявах. Питах се кой съм аз. Дали личността ми зависи от физическите атрибути, които имам или не? Дали ще бъда същият, когато нямам очи, уши, изобщо тяло?
Затворих очите си. Тъмнина. Колко съм зависим от зрението си! Без него няма да имам същия светоглед. Макар и без очи, си бях пак аз. Мислите ми пак течаха и пак "виждах". Но не беше същото. Ако не си отворех очите, нямаше да мога да продължа. Нямаше да мога да премина през кръстовището. Е, поне с колата нямаше да мога.
Пристигнах. Спрях и слязох. Но продължих да мисля. Мислих за това, колко важни са езикът и думите. Мога ли всъщност да мисля без думи? Опитах се да мисля без думи и се оказа, че май не мога. Просто няма как да изразя мисълта си. Ползвам поне два езика. Изваждам единия от устата си и вкарвам другия при нужда ;) Всъщност мога да мисля на два езика и да използвам различни думи за едно и също нещо. Различни думи, които да облекат една и съща мисъл. Но без думи, самият аз не мога да се разбера. Самият аз не мога да си формулирам мисълта. И стигам до извода, че езикът, словото е част от моята личност. Без него аз няма да мога да мисля, няма да мога да функционирам.
Колко интересно. "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог..." Май без Словото моята личност би се разпаднала, би изгубила същността си.
Мисля си аз за вечността и времето, пардон - безвремието, в което предстои да премина. Там, ако мога изобщо да употребя този термин, защото "там" очевидно няма да има ограничение в пространството и следователно не би трябвало да съществуват термини като "тук" и "там"- и все пак там, където ще бъда без физическо тяло, поне за известно време, няма да имам същите сетива. Какви ли ще са сетивата ми тогава? И отново, как мога да говоря за тогава, след като няма да има време, от което да сме ограничени? "Тогава", както и "сега" са времеви указатели, които няма да работят "тогава" и "там" :), говорим за вечността все пак. Е, как да се изразя, не знам?
Мога ли да разбера какъв ще бъда "тогава" и "там"?
Христос се обърна към своите ученици и им каза: "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?"
Имаме ли сетива, с които да възприемем духовното, тоест онова, което надхвърля материалното? Мисля, че имаме. Ние самите сме дух, преди всичко, и можем да се докоснем до духовното. Но не можем да го разберем без намесата на Бога. Самият Христос е голяма енигма. Мислим си, че Го познаваме, а всъщност сме далеч от това състояние на познание. Отчасти знаем, отчасти пророкуваме... Но, когато дойде съвършеното, ще познаем, както сме били познати...
В хода на тези мисли откривам, че всъщност искам свобода. Искам да бъда освободен от плътското, сетивното. Не искам моите телесни части да ме заробват и да живея целия си живот в пълна зависимост от тях. Не искам да мисля единствено и само за хляба, да разбираме храната във всичките й разновидности. Не искам, когато дойде обяд, а и още далеч преди да е дошъл, да мисля къде и какво ще ям. Не искам очите ми да гледат привлекателни неща по билбордовете и така да се пленява моята мисъл. Просто нямам нужда от всичко това. Не искам лошата или хубавата миризма да предизвикват в мен погнуса или пожелание. Искам да си бъда аз, без промяна, тоест да бъда блажен и в двата случая. И в миризливия случай, и в благоуханния. :)
Е, далеч съм от мисълта, че всяко физическо удоволствие е заробване. Но колко лесно тези удоволствия и желанието да ги изпитваме отново и отново контролират и завладяват живота ни.
Има нещо повече от това...
"Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух..."
Може ли да има сетивност, по-висша от тази на физиката, от тази, която регистрира аромата, вкуса, звука, цвета? Очевидно може и тя е велика. С тази сетивност можем истински да се радваме, без тази радост да идва от житото и виното, тоест от задоволяване на първичните ни нужди.
Мисля, че точно за това копнее сърцето ми...
Макар очите ми да виждат само отразената светлина, аз пак не съм ограничен от тях. Виждам Невидимия с невидимите си очи. Чувам го със сърцето си. Разбирам го с мисълта си. Той е навсякъде.

"Не са видели тез очи
Лицето ти Исусе мил,
Че таз завеса на плътта
На зрака ми пречи

Не виждам лик, не чувам глас,
Но често Ти си с мен,
Най-драго ми е мястото
Гдето съм тъй блажен!"

Photo: http://www.flickr.com/photos/rooreynolds/57187273/sizes/o/