А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодъти им да се свърши; всеки месец ще раждат нов плод по причина, че водата, която ги пои, изтича от светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им - за изцеление.
Четейки тези думи на пророк Йезекиил, се пренесох там, край реката. Усетих мириса на живот и на изобилие. Питах се какви ли са тези дървета и какъв ли е вкусът на плодовете им? Какъв ли е вкусът на водата в реката и какво ли е да се хвърлиш и поплуваш в нея? Библията започва с разказ за Едемската градина, тоест рая на земята, и завършва отново с картина на рая на земята. В този рай отново имаме река с вода на живот, която извира от престола на Бога, и дървета по двата й бряга. Те също дават плод всеки месец и листата им са за изцеление на народите. И ако отново си зададем въпроса какви са тези дървета, можем да открием отговора точно в сърцето на Библията, а именно в псалмите:
Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко що върши, ще благоуспява.
Май се оказва, че дърветата сме ние, а причината да даваме плод е, че пием жива вода, която изтича от храма и престола на Бога. А тази жива вода е Словото, в което блаженият човек се поучава и наслаждава денем и нощем. Така че май още отсега мога да се окажа в рая, без значение какво прави нечестивия около мен. Дали аз се напоявам от Думите на живия Бог и дали избирам тях пред тъжните новини на този свят? Ако го правя, съм блажен и такъв съм, защото го правя.
За блажения няма криза, защото той не черпи от мъдростта на този свят, но от мъдростта на Бога. Няма криза за тези, които уповават на Бога, защото са посадени край потоци води, които не пресъхват никога!
Защо трябва човек да чете Словото на Бога? Ами защо човек трябва да пие вода? Ами не трябва! Пие този, който е жаден! Чете този, който е мъдър! A мъдрият вкусва изобилието на Бога още днес и сега.
Но колко вода му трябва на човек? И колко хляб? Толкова, колкото може да изпие, и толкова, колкото може да изяде. Това е истинско изобилие.
Има криза за лакомията! Защото лакомията никога не казва "стига".
Онези, които търсят Бога, имат достатъчно. Защото имат задоволство. А онези, които бягат от Него, остават вечно ненаситени, защото бягат.
Да отидем при Него и да намерим насита и наслада. Да се наслаждаваме на думите Му денем и нощем и ще имаме изобилие.
Photo: http://photos.0163286699.com/2007/12/chinese-garden-singapore-1.html
