
Може ли Бог да управлява желанията ни? И ако може, управлява ли ги?
Всъщност тези въпроси са провокирани от размислите за суверенитета на Бога и Неговата крайна дума във всяко събитие в обществото, в природата и навсякъде изобщо. Ако Бог управлява и насочва всичко и Той решава какво да пожелаем и какво не, дали това не обезличава Неговото творение? И ако ние избираме и решаваме как да действаме независимо от действието на Бога и в разрез с Неговата воля, дали тогава Той изобщо управлява?
Това са въпросите, с които поколения християни, определящи се като калвинисти и арминиани, се борят да разрешат. В този процес на борба с ограничеността на нашите възприятия и схващания, двете групи се атакуват едни други, като това е белег за нежелание да признаем, че дори да чуем отговорите, силите ни не са достатъчни, за да ги схванем.
И така, може ли Бог да управлява нашите желания? Разбира се, че може. Той може да направи с нас каквото си пожелае. Та нима след като един по-силен от нас човек, било то във власт или физическа сила, може да направи с нас каквото си пожелае, Бог да не може? По-трудният въпрос е дали Бог прави с нас каквото си пожелае? Дали всъщност ние имаме право да пожелаем нещо различно от Неговата воля и това да не е включено в Неговата воля? Малко заплетено, а? Идеята е, че след като Той има съвършен план и в него всичко е фиксирано, преди да има хора и преди да има вселена, то следва всичко да е подредено според намерението на Бога, което не може да бъде осуетено. Но от казаното следва, че Бог "желае" някои хора да се разбунтуват против Него и да пожелаят неща, които са в разрез с желанията на самия Бог. От една страна, хем Бог желае доброто на хората, а от друга – желае злото, защото внушава в сърцата на определени хора зло и бунтовно желание.
Ако приемем този начин на мислене, ще направим Бога един капризен и непостоянен Бог. Заради желанието си да оправдаем нашето схващане за суверенност на Бога, ние Го караме да желае хората да имат зли намерения, караме Го да манипулира мисленето, сякаш отнема ума на хората и им слага друг ум от време на време и т.н.
Големият проблем тук се явява неспособността ни да разберем как Бог може да управлява, когато в същото време хората имат правото да мислят, желаят и взимат решения, които са техни лични, а не продиктувани някак си невидимо и неразбираемо от друга личност, в случая от самия Бог. Излиза, че когато ние имаме правото да избираме накъде да тръгне нашият живот и да мислим като отделни от Бога личности, Му отнемаме правото да управлява. Това е много погрешен извод. Макар да има логика, то тя е продиктувана от нашето ограничение да разберем как е възможно Бог, без да манипулира нашето мислене, без да ни внушава Своите мисли, без ние да го желаем, все пак да управлява световете и самите нас.
Трябва да помним една основна библейска истина, а именно, че ние сме създадени по образ и подобие на Бога. Ние сме създадени като личности, със свои собствени характеристики и идентичност, и Бог не само, че уважава това, но Той самият ни е създал по този начин. Следователно, когато човек избира зло, той не изпълнява скритата воля на Бога, Който желае доброто на всички човеци, но незнайно как в определени случаи желае точно обратното. Напротив, човек избира нещо, което е поставено в негова власт, и съответно носи цялата отговорност за своето решение. В противен случай, по логиката, че Бог е виновен за всяко решение, понеже Той го е внушил и подбудил, следва за всичко да е виновен Бог. Иначе няма да е Негова последната дума и съответно няма Той да управлява световете.
Има още един библейски принцип, който Бог няма да наруши, защото сам го е създал, а именно принципът на общението. Не може да има общение между друго, освен между личности. Не може да има общение между камък и човек или дърво и човек. За да има общение, трябва да има взаимност. Виждаме този принцип в общението на самата Троица. Бог самият има общение вътре в Себе Си. Но това е общение между личности. Има съобразяване, има уважение, има индивидуалност.
Ако човекът не е личност, тогава няма никакво общение. Но ако е личност, тогава човекът трябва да има правото и способността да влияе на другата личност, с която общува. Ако е така в общението си с Бога, човек трябва да има способността да влияе на самия Бог. И е така, защото цялото Писание ни показва, че Бог се влияе от нашите действия и отношения. Ние Го наскърбяваме със своето неверие, радваме Го със своето послушание. Ние разговаряме с Него и Той ни слуша. Той говори, а ние имаме правото да Го чуем и послушаме или да Го отхвърлим.
Всичко това, разбира се, не е основано на нашите невероятни способности, но ни е дадено поради голямата любов на Бога към нас и неизмеримата благодат, която Той показва към човечеството.
Ако има взаимоотношения и нашето поведение влияе на Бога, тогава се натъкваме на още един сериозен парадокс. Бог е непроменяем. Той е самодостатъчен. Никой не може да Го направи по-щастлив, отколкото е, нито да Го ядоса или наскърби. Как е възможно тогава Той да скърби с нашите скърби или да е разгневен от нашите недостойни постъпки? Или Писанието просто така си пише и отразява някаква игра или театър от Божия страна?
Истината е, че Бог е непроменяем и самодостатъчен и заедно с това ние Му влияем, като Го правим щастлив или Го разгневяваме. И двете противоречащи си в нашите очи твърдения са реалност.
Мисля, че един от най-сериозните белези на погрешен подход към Писанието е стремежът да бъде оборен противникът. Няма значение кой крив, кой прав. Важното е Кой е Бог! А това едва ли ще разберем в пълнота тук на земята, а може би и във вечността.
Това, разбира се, не пречи да задаваме трудни въпроси и да разбираме, че не на всички има отговори. По-коректно е да признаем, че не всичко можем да разберем и не на всеки въпрос имаме отговор. Нека не спираме с въпросите, но нека не даваме на всяка цена отговори, още по-малко неверни.
Кога ли най-накрая ще дойде лятото? :) Това не беше в контекста на статията, но все пак е въпрос... Може ли някой да ми отговори? ;)
Photo: http://images.google.com/imgres?imgurl=http://media.sagabg.net/