Бях решил да го запазя в пълна тайна. Но изведнъж разбрах, че се е разчуло чак в Бургас. И затова с молба за извинение от мъжете, особено женените, ще си призная, че тази година сътворих няколко козунака под вещото ръководство на един приятел - Алекс. Това е, защото жена ми отказа да меси по ред причини, една от които е, че я болят китките.
Когато дойде денят за "свещенодействието", атмосферата беше наелектризирана. Алекс дойде в уречения час и боксът с дневната бяха моментално обърнати с главата надолу.
Закипя творческа дейност. И точно посред най-драматичните наши действия се появи жена ми. Започна да ни гледа с голяма завист. И когато дойде моментът да бръкна с голи ръце в голямата купчина брашно и да мачкам и бъркам, тя каза: "Дай аз..." Аз се съпротивлявах геройски за известно време, но не успях да издържа докрай. Тя сграбчи тестото и започна да го мята и мачка. Оказа се, че тестото действа изцелително. Всички болки в китките си отидоха, появи се усмивка. И така след кратка борба кой ще мачка тестото, все пак и аз успях да се вредя.
Тогава дойде ред на усукването. Алекс, очевидно, беше въртял и сукал много козунаци. Удаваше му се много добре. Аз се постарах доста, но все пак не успях да достигна неговите висоти.
От цялото упражнение най-приятното беше, че прекарахме време заедно и си доставихме удоволствие да поработим и да зарадваме близките. Козунаците станаха съвършени. Изглеждаха добре и за мое щастие, като успях да ги опитам, се оказа, че и на вкус са добри.
Така и не разбрах какво общо имат козунаците с Исус. Освен че както всяко друго ястие са благословение от Бога за ядящите. Не съм сигурен, че богословски козунакът може да се сравни с тялото на Христос. Пасхалният хляб, който е безквасен, е истинският образ на Христовата плът. Но пък всяко нещо, което ме кара да се прекланям пред Бога и да Му благодаря за грижата и радостта, която ни дарява, е добре дошло.
Онези, които ядяха пасхалната вечеря точно според традицията, от благодарност разпънаха Божия Агнец. И Го презряха. Въпреки че бяха вещи в преданията.
Предпочитам да съм невеж в традициите и обичаите, но да съм грамотен в познаването на моя Господ. И Го познавам повече и повече, и се възхищавам повече и повече. С козунаци и без козунаци. Но какво по-добро от това да използваме всеки случай да се благославяме и да си служим един на друг? Пък дори да е чрез някой друг козунак.
