СЪН

Преди няколко дена един приятел дойде да се видим и ми разказа свой сън. Този сън толкова силно ми подейства, че го помолих да го напише и да го сподели с повече хора. Речено сторено. Човекът го написа и аз ви го предлагам:

Сън
Често в молитвите ми пред Господа исках от Него да ми даде насърчение, да ме укрепи във вярата, по човешки да получа свидетелство. Всеки вярващ иска да види как Бог действа в живота му, да види чудо или знамение.
Преди около два месеца, беше неделя си спомням, Бог ми даде съновидение:
Намирах се в някаква планина, имаше и гора, беше ден. С мен бяха много хора. Разбирах в съня си, че това са вярващи от различни църкви. Ходехме през гората и чух гласа на Вяра (жена ми), която беше на около 20 м. от мен, да ме вика и да казва: „Виж главата”. Попитах, понеже не разбрах: „Каква глава?” Тя ми каза: „Главата на небето”. Погледнах нагоре. На небето в сиво бели облаци, които се усукваха по особен начин видях човешо лице. Веднага разбрах, че това е Исус Христос. Настана пълна тишина, всичко притихна. В този момент усетих могъща сила, която беше навсякъде и във всичко. Всичко се държеше благодарение на нея и без нея нищо не би могло да съществува. Толкова огромна беше, че дори думата „могъща” не може да я опише макар и да е най – близка. Изобщо думите са неспособни да я опишат. С духа си почуствах, че тази сила държи всичко във Вселената, всеки атом, всяка молекула, всичко което съществува. Без нея всяко нещо би се разпаднало на мига. Усещането ми беше толкова реално, сякаш мога да я доксна, все едно всичко трпери под напора й, въпреки че въздуха и земята никак не помръдваха. Беше абсолютно завладяваща. Цялото ми същество беше насочено към Исус. В такава степен, че нищо друго вече нямаше значение за мен, абслолютно нищо. Бяхме само аз и Господ и Той ми беше напълно достатъчен, бях на най–сигурното и защитено възможно място. Бях при Създателя. Почуствах се незначителен и малък, като една малка брънка в огромна верига. Разбрах с духа си, че в сравнение с Бог дори Земята, че и цялата Вселената са незначителни. Въпреки цялото Му могъщество нямаше никакъв страх в мен, страхопочитание да, но не и страх. Чувството може да се опише като пълно спокойствие и мир. И как няма да е спокоен човек, който е до Създателя си, Който владее над всичко. Помислих си в съня: „Ето как ще изглежда Исус, когато дойде втори път на Земята, на облаци и в цялата Си слава”.
В същото време усещах, че през гърдите ми, като с въжета Господ ме държи и леко ме притегля, но без да се отлепят краката ми от земята. Знаех, че съм свързан с Него много здраво и няма нещо, което може да ме отдели . Усещах, че само едно Негово потрепване и аз ще излетя към Него със страшна сила.
Докато всичко това се случваше, до мен малко над главата ми, във въздуха, стояха две същества. Бяха с ромбовидна форма, плоски. Приличаха на морски манти, но без опашка и уста. Едното същество беше черно на цвят,а другото бяло, свързани помежду си с два от ъглите си. Не разбрах кави са и защо са там. Не ми се даде да знам.
След това вече вървяхме надолу по пътеката и аз споделях с другите какво съм видял. Казвах им: „Видяхте ли, това на небето беше Исус Христос”. Отговорите бяха: „Какъв Исус, това си бяха облаци” или „Това е някакво атмосферно явление, някакви ефекти, нещо си там....”. Само един мой приятел, за който знам, че не е вярващ ми каза: „Да Исус беше”. Така приключи съня ми.
Братя и сестри в Исус Христос, дано този мой разказ да ви насърчи във вярата в Бог. Той е реален и винаги съществува, макар и понякога да не го осъзнаваме. Да се смирим пред Господа, за да имаме Неговата сила в живота си. Това беше разказ за безкрайната сила на Бог, както милостта и любовта Му също са безкрайни.
Бих искал да призова всеки, който чете това с Марк 12:30: „...и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила”. Той го заслужава.
20.08.2010 г.
София Ивайло Ценев

ЦЕЛУВКА И ОТРЯЗАНО УХО

Последна вечеря. Раздрано сърце. Целувка от предател. Тълпа със сопи и ножове. Пълно объркване. Христос е развълнуван, но знае къде отива и защо. Учениците са в шок. Въплътеният Бог е заловен и поведен към екзекуция. Звучи колкото тъжно, толкова и иронично-комично. Могат ли няколко червея да обърнат въртенето на земята? Или една крава да изпие океана? Можем ли да сложим слънцето в една торба и да си го отнесем в къщи? Хумор и сатира. Напънали се няколко разбойника със сопи и ножове да хванат Бога, който ги е сътворил и успели. Колко са изкусни само. Хванали Го и Го повели към техния съд. Осъдили го. Защото не играел по свирката им. И Бог бил с вързани ръце, те го победили.
Всичко това се разигравало пред очите на верните ученици на Христос - апостолите. Учителят им бил заловен и Го грозяла близка смърт. Какво да сторят? Очевидно трябва да спасяват Бога. Той е изпаднал в беда и има нужда някой да му помогне за да се справи с няколкото сопи и лъскавото хладно оръжие. И помощта не закъснява. Блесва острие на нож в нощта и в миг ухото на един от враговете пада. Бог е почти спасен. Остава да паднат още няколко уши и богоизбраните апостоли могат да избягат с Учителя на сигурно място. Тази картина толкова образно обрисува понятието на мнозина за Бога и Неговата сила. За съжаление въпреки богословските ни познания за качествата на Бога, за Неговото естество, промисъл, спасение, ние, в реалния, практичен живот много пъти не сме различни от апостола отрязал ухото на слугата. Втурваме се да защитаваме Бога, защото Той е изпуснал от контрол ситуацията и вероятно е пленен от враговете си. Ние трябва да Го освободим. Или изпадаме в ужас и обезверени гледаме как нашите планове и трудове се сриват, сякакш Бог не се интересува от нас.
Точно в такива ситуации е нужно да виждаме така, както Бог вижда. Да имаме силата, която Той притежава. И да осъзнаваме, че това, което става е ръководено от Бога и Той нито за миг не е престанал да бъде всемогъщ, всезнаещ, вседържител. Няма човешко същество, чиито живот да не е поддържан от силата на Бога и чиито дъх да не е в ръката Му. Балансът във вселената е поддържан ежесекундно от "ръката" на Всемогъщия. И ако Той би отдръпнал подкрепата си, всичко би се разпаднало.
Арестът на Христос, бичуването Му, подигравките, разпъването на кръст, разбягването на най-близките, предателството с целувка, всичко това е запечатано преди да се случи в Писанията и се изпълнява поради решението и заповедта на Бога. Той отдаде живота си и го принесе в жертва не от слабост, а от любов.
Намерението ни да помагаме на Бога и да Го спасяваме е наивно и комично. Бог няма нужда от нашата помощ. Той иска нашето послушание. Иска да Го познаваме и да разбираме Неговите дела. Да му позволим да ни води и употребява така, както е правилно и угодно на Него. Тогава печелим. Врагът е сразен, а славата на Бога сияе. Иначе в ръката ни остава окървавен нож и отрязано ухо. Страх и безсилие.
Когато бдим и общуваме с Бога, черпим от Неговата неограничена сила. Не се борим срещу Него, а ходим в изобилие, сигурност и триумф. Но за да имаме това, трябва да се откажем от ножа и ухото и да вземем кръста. Звучи глупаво и парадоксално, но е най-мъдрото, което можем да направим.

Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им"

Photohttp://www.flickr.com/photos/romap/2095392473/lightbox/