Много тръни ме бодат в живота. Но един от тях е особено бодлив. Забил се е в плътта ми и ме боде жестоко. Е, разбира се, като всеки човек, така и аз, вадя тръните един по един. Мислех си, че един ден ще ги извадя всичките, но вече спрях да се заблуждавам. Тръните се появяват непрекъснато в живота ми. И така, един ден, докато трънът в плътта ми ме бодеше особено болезнено, се обърнах към Исус Христос, моя Бог, и Му казах: "Махни го този трън, моля те. Той ме убива. Ако не го махнеш, може да отнеме живота ми. Нима искаш да умра?" Чувствах се смазан. Не говоря за физическа болка. Но като че ли тази болка я усещах физически. Не очаквах светкавичен отговор от Бога. Даже не очаквах отговор изобщо. Сякаш тъмни облаци се бяха скупчили над главата ми. Не виждах изход. И тогава Бог ми заговори отчетливо и шокиращо. Той ми каза простичко: "Точно това искам - да умреш!" Този отговор едновременно ме шокира и разсмя. Защото, макар шокиран, усетих накъде отива работата. Ами да, колко е прост отговорът. Ама кой да се сети. Без да има умиране, няма възкресение. И така Бог продължи да ми отваря ума да разбирам Неговото действие. Показа ми, че аз толкова горещо обичам себе си, че по тази причина не мога да обичам ближния. Не мога да си помисля за него. Не мога да го разбера, защото умът ми е зает единствено с мен и моите наранени чувства. И ако не позволя да бъдат умъртвени моя егоизъм и моето идолопоклонство, с което се покланях на себе си, аз няма да бъда свободен. Защото, ако извадя този трън, ще се забие друг. И след него ще се впие друг и така животът си изтича, а болката остава.
Когато чух и разбрах тези прости думи и истини, аз се разплаках. Такава радост изпълни моето сърце, че се намерих изведнъж на небето. Тогава си спомних една стара и много красива песен, която цял свят пее:
Когато чух и разбрах тези прости думи и истини, аз се разплаках. Такава радост изпълни моето сърце, че се намерих изведнъж на небето. Тогава си спомних една стара и много красива песен, която цял свят пее:
С кръста твой, Спасителю мой
Ще се хваля с вяра,
Догде славния покой
В Тебе да намеря...
Изведнъж тази песен ми прозвуча по нов, жив начин. Авторът очевидно е оценил и преживял свободата, която идва поради този кръст, на който и ние заедно с Христос умираме. Умираме, за да оживеем отново. И докато не оживеем, не можем да се зарадваме на този инструмент, чрез който получаваме неописуема свобода, макар да е свързано с болка.
И аз се зарадвах и благодарих за тръна, който беше забит в плътта ми, защото изведнъж той спря да ме боде, а ми стана истински приятел. В мен се разля отново горещата любов на Бога. Защото, точно когато свърши моята сила, когато тя умре, тогава се явява силата на Бога. Това е заключението на апостол Павел, който далеч преди мен е преживял тази велика трансформация и може да каже:
И аз се зарадвах и благодарих за тръна, който беше забит в плътта ми, защото изведнъж той спря да ме боде, а ми стана истински приятел. В мен се разля отново горещата любов на Бога. Защото, точно когато свърши моята сила, когато тя умре, тогава се явява силата на Бога. Това е заключението на апостол Павел, който далеч преди мен е преживял тази велика трансформация и може да каже:
"А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила."Все си мисля, че вече съм разбрал, а се оказва, че още нищо не разбирам. Докога ли ще се уча? Докога ли ще се учим? Не знам, но докато се учим, сме блажени. Горко ни, когато спрем. И си помислим, че вече всичко знаем. И така, "като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса."
Photo: http://4coolpics.com/gallery_photo/42/340132.html
