Палим се и гаснем. После пак. И докога така?
Дали постоянството е нещо, което на едни е дадено, а на други – не? Дали това е черта на характера, или е дарба? Мога ли да бъда постоянен? А искам ли го изобщо?
Постоянството, непостоянството, както и повечето качества у човека са свързани с неговото естество.
Камъкът не може да бъде друго, освен камък. Твърдият камък е твърд камък, без да се налага да е жив. Това е неговата природа, естество. Той си остава твърд, когато го виждат и когато не го виждат. Твърд е през лятото, твърд е през зимата. А водата е мека, аморфна. Даже е и мокра (за тези, които не знаят:)). Е, понякога става много твърда, та дори камъка цепи. Но дори в това пак е постоянна. Падне ли температурата под нула градуса - и хоп, водата се "вкаменява", замръзва, де. А като се посгорещи, изчезва, стопява се... Винаги е така. Няма пропуск.
Но с мен е различно. Когато чуя хубава музика, винаги се "разтапям". Но май не е така. Понякога се стопявам, друг път си оставам безчувствен, дори да слушам любимите си трели. Понякога съм въодушевен и обичам целия свят, дори и враговете си. Но не след дълго се чувствам на дъното и искам да си ходя...
Върша нещо, което обичам, и се радвам. Искам да го правя цял живот. Но след няколко години правя всичко машинално и не намирам удоволствие в това. Когато съм дете, майка ми е богиня. Но като порасна, вече не е. Отношението ми се променя.
Дали постоянството е нещо, което на едни е дадено, а на други – не? Дали това е черта на характера, или е дарба? Мога ли да бъда постоянен? А искам ли го изобщо?
Постоянството, непостоянството, както и повечето качества у човека са свързани с неговото естество.
Камъкът не може да бъде друго, освен камък. Твърдият камък е твърд камък, без да се налага да е жив. Това е неговата природа, естество. Той си остава твърд, когато го виждат и когато не го виждат. Твърд е през лятото, твърд е през зимата. А водата е мека, аморфна. Даже е и мокра (за тези, които не знаят:)). Е, понякога става много твърда, та дори камъка цепи. Но дори в това пак е постоянна. Падне ли температурата под нула градуса - и хоп, водата се "вкаменява", замръзва, де. А като се посгорещи, изчезва, стопява се... Винаги е така. Няма пропуск.
Но с мен е различно. Когато чуя хубава музика, винаги се "разтапям". Но май не е така. Понякога се стопявам, друг път си оставам безчувствен, дори да слушам любимите си трели. Понякога съм въодушевен и обичам целия свят, дори и враговете си. Но не след дълго се чувствам на дъното и искам да си ходя...
Върша нещо, което обичам, и се радвам. Искам да го правя цял живот. Но след няколко години правя всичко машинално и не намирам удоволствие в това. Когато съм дете, майка ми е богиня. Но като порасна, вече не е. Отношението ми се променя.
Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене, Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух. Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
Така пее Давид, защото очевидно е загубил радостта на спасението си. Защото непостоянен дух го е връхлитал. И това е моята утеха – не съм сам. И най-великите са плакали поради своето непостоянство.
Бог е постоянен. Защото е непроменим, неизменен... Понеже е съвършен. Някой би заключил, че ако Бог е непроменяем и постоянен, значи е скучен. Няма динамика в живота Му. Но дали е така? Всъщност не. Бог е най-емоционалното Същество... не може да бъде наречен "творение". Той е създал емоциите и очевидно добре разбира какво означават те. Той е вечно развълнуван от любовта си към нас. Тя не увяхва, защото е вечна. Не намалява, защото е съвършена и не може да има недостатък. Е, това означава, че не се и увеличава, защото няма накъде повече. Тоест не расте. Е, тук ние можем да се радваме на нещо, което е чуждо на Бога, а именно да израстваме в любов и постоянство.
Ако Бог е съвършено постоянен, тогава нашата цел е да бъдем като Него. Да ставаме толкова независими от обстоятелствата, че те да не могат да ни тласкат наляво и надясно. Но това отново е свързано с нашето естество. Насила хубост не става, са казали древните. И са прави. Ако нещо в нас не се промени, ако не се появи, роди едно ново естество, ние няма дори да имаме желание да сме постоянни и непоклатими, да не говорим за постигане на постоянство.
Изморих се да изправям кривото и да огъвам изправеното. Искам да съм постоянен с лекота. И това е възможно, когато се отпусна в ръцете, в присъствието на Исус. Тогава Неговите желания се появяват в мен. Колко интересно и колко свръхестествено... Единственото, което трябва да правя, е да взимам всеки ден решение да не излизам от присъствието на Христос, да не спирам да черпя от Неговите желания и сила. И тогава идва плодът... В него няма напъване, той идва с лекота!
Бог е постоянен. Защото е непроменим, неизменен... Понеже е съвършен. Някой би заключил, че ако Бог е непроменяем и постоянен, значи е скучен. Няма динамика в живота Му. Но дали е така? Всъщност не. Бог е най-емоционалното Същество... не може да бъде наречен "творение". Той е създал емоциите и очевидно добре разбира какво означават те. Той е вечно развълнуван от любовта си към нас. Тя не увяхва, защото е вечна. Не намалява, защото е съвършена и не може да има недостатък. Е, това означава, че не се и увеличава, защото няма накъде повече. Тоест не расте. Е, тук ние можем да се радваме на нещо, което е чуждо на Бога, а именно да израстваме в любов и постоянство.
Ако Бог е съвършено постоянен, тогава нашата цел е да бъдем като Него. Да ставаме толкова независими от обстоятелствата, че те да не могат да ни тласкат наляво и надясно. Но това отново е свързано с нашето естество. Насила хубост не става, са казали древните. И са прави. Ако нещо в нас не се промени, ако не се появи, роди едно ново естество, ние няма дори да имаме желание да сме постоянни и непоклатими, да не говорим за постигане на постоянство.
Изморих се да изправям кривото и да огъвам изправеното. Искам да съм постоянен с лекота. И това е възможно, когато се отпусна в ръцете, в присъствието на Исус. Тогава Неговите желания се появяват в мен. Колко интересно и колко свръхестествено... Единственото, което трябва да правя, е да взимам всеки ден решение да не излизам от присъствието на Христос, да не спирам да черпя от Неговите желания и сила. И тогава идва плодът... В него няма напъване, той идва с лекота!
Обичам гроздето, обичам плодовете и винаги ще ги имам, защото съм отпуснат на Христовите ръце...Пребъдвайте в Мене, и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.
Photo: http://randomtoreason.wordpress.com/
http://news.fashion.bg/article/2742/32/4-dnevna-dieta-s-grozde
