ВРЕМЕТО

Вятърът задуха и завъртя колелото на времето. И то потече. А аз си мислех, че за момент е спряло.  Сякаш малко ме беше яд на времето. Защо изобщо го има. Всичко се променя с времето. Едно нещо се появява, друго изчезва.
Минавах покрай старото кино "Мир", а него го нямаше. Мен ме имаше. Стоях на същата улица в центъра на София, а киното беше сринато. Зееше една голяма дупка. Все едно бяха изпадали няколко предни зъба в усмивката на квартала. И хората си минаваха, а някои даже не знаеха, че там е имало кино.  Нито, че много хлапета са висели в процепите да зяпат новите филми. Нито пък, че едно от тези хлапета съм бил аз. Времето променя и човека. Ето го млад и усмихнат, а след няколко мига – уморен, озлобен, обезобразен... И всичко – само за няколко мига. Ах, това време.
Но всъщност не е така. Времето е истинско богатство. Без времето нямаше да има край на всяко зло и всяко страдание. Все пак във времето всяко нещо си има своя край.
Без времето нямаше да има и ново начало, нито начало на моя живот, нито на твоя. Без него, без времето, нямаше да има надежда, защото всичко щеше да си е същото без промяна. Нямаше малчуганите да порастват. Нямаше слънцето да изгрява, нито пък да залязва.
Нямаше да ставаме мъже и жени, а щяхме да си оставаме все невръстни. Но май всъщност само над това времето няма власт, защото ние сме инати и упорити и си оставаме деца. Това важи поне за мъжете или за някои от тях..., а може и за жените...? Дано да си останем все пак дечица по злоба и това времето да не променя.
Времето изважда това, което е в сърцето. Под неговия натиск не остава нищо скрито. То е като огледало. Но вглежда ли се някой в него?
Времето се завъртя и потече отново. Усмихна се и ми каза: "Има още време, тичай след мен..."- и продължи да тече. Погледнах назад, погледнах напред. Макар да виждах зад гърба си, не можех да тръгна натам. Имаше път само напред. И аз тръгнах напред. Към края на времето, когато всичко ще дойде на мястото си. Тръгнах след Този, който ограничи се в тяло. За да ме вземе със Себе Си отвъд границата на времето. Защото само по този път времето работи за мен, работи за теб.


Photo: http://www.davidbowerman.co.uk/contact.html

МОМЧЕТО И МОРЕТО

Застанало момчето на брега на морето. И се загледало в него с красивите си очи докато се напълнили догоре. И не видели край на длъж и на шир. Тогава момчето попитало морето: "Защо си безкрайно море необятно?" Морето се усмихнало и погалило момчето по нозете. И отвърнало: "Не всичко е както изглежда момче. И аз имам край, макар да изглеждам необятно и безкрайно. Не всичко се вижда с очите." Момчето навело поглед и се замислило. Не се предало, продължило да настъпва към морето. Тропнало с крак и му рекло: "защо си спокойно сега, а после си гневно. Защо си така измамно? Защо мразиш човека и го привличаш в смъртоносна прегръдка. И безбройни са заспалите в твойте обятия?" Настръхнало морето и изпляскало с ръце, посипало сребърен прах по главата на хлапето. "Не аз привличам и притискам в смъртоносна прегръдка човека. Но плача за него и го обливам с тежки сълзи, когато не се вслушва в гласа ми, който нашепва - внимавай, не се вслушва в рева ми: БЯГАЙ! Има граница, която аз не прекрачвам, не я прекрачвай и ти! Може ли някой да отнеме избора на човека, та той е свободен!"
"Ти си толкова плоско и скучно, защо си безмълвно през цялото време, самотно и пусто?" Усмихнало се морето и ощипало хлапето по пръста с една рачешка щипка. "Вслушай се в гласа ми внимателно" казало морето. "Вгледай се в сърцето ми и чуй разказа на делфина и охлюва... моят свят е необятен и богат, но не всичко се вижда с очите. Не е така както изглежда на повърхността. Моите цветове са неизброими, градината ми прекрасна. Ела в градината на октопода и ще те разведа из нея..."
"Знам те аз море" извикало хлапето, "ти си до коленете, нищо че се правиш на толкова голямо и страшно..."
"Почакай" отвърнало морето, "попитай времето... то ще те научи. Не всичко е така както изглежда на повърхността."
Засмяло се момчето, намигнало и обърнало гръб на морето. А морето заплакало, но после се усмихнало. Знаело, че не всичко е така както го виждат очите. Сърцето на момчето, сърцето на момчето било по-голямо от морето...

Фото:http://cvetankrastev.blog.bg/izkustvo/2009/08/02/momche-koeto-gleda-moreto.373322

БОЙ СЕ, НЕ БОЙ СЕ

“Аз съм твой щит,” казва Бог на един свой приятел. И това не са празни думи. Току-що приятелят на Бога е извършил поредица от не съвсем разумни постъпки. И все още диша и живее. Не е унищожен от своята неразумност.
Та, запитах се аз, какво означава Бог да ти каже, че е твой щит? Изглежда доста шаблонно изказване и извиква картината на един кожен или дървен, обкован с метал щит, който пази донякъде, но не съвсем.

Скоро гледах криминален филм и в него убиец стреля от упор в полицай, който проверяваше колата му. Куршумът се удари в защитната жилетка на полицая и не го повреди. Но последва втори изстрел в главата. Там нямаше жилетка и смъртта посети бедния човек. Има ли изобщо някаква сигурна защита в живота ни? Има ли нещо непробиваемо отвън или отвътре? Ами няма!!! Всичко бива заобиколено и никой не може да избегне смъртта.
Но реалността всъщност е малко по-различна. Когато Бог каже, че е щит, Той декларира, че е защитник на човека. Това означава, че няма пролука. Няма пропуск. Има защита. Защита от врагове, защита от приятели. Защита най-вече от собствената ни глупост и немощ. Колко интересно! Ако Бог ти каже, че е твоя защита, това означава, че е абсолютна защита, защита от всичко. Сигурна защита.
Бог запази Авраам от пътуването му в Египет. Пътуване, на което не беше изпратен и рискува живота си и този на жена си. Освен това рискува изпълнението на обещанието от Бога, защото фараонът взе Сара в харема си. И за малко Авраам да се размине с жена си. Добре че имаше "късмет", както някои хора казват и пожелават. Колко наивно! Добре че Бог бе негов щит. И го опази от този позор – да загуби жена си, потомството си и накрая живота си.
Бог ни пази отвън, но и отвътре. Пази ни от прибързване. Пази ни от нетърпение. Пази ни от непостоянството ни. Пази ни, пази ни. И макар защитата Му да е невидима, тя е толкова осезаема.
Всичко съдейства за доброто на човека, който люби Бога. Няма събитие, обстоятелство или ситуация, които да не са за наша полза, когато сме станали приятели на Бога. Напротив, освен че Бог ни пази, Той използва всичко, за да ни обогатява и изгражда.
И така, не бой се, защото Бог е твой защитник, ако Го обичаш и е твой Бог.
Но бой се от Бога, защото за боящите се от Бога няма оскъдност!!!! Понеже Бог ги пази и ги обогатява. Защото всичко работи за доброто на тези, които любят Бога. Защото боящите се от Бога изграждат живота си в пълна зависимост от Бога и Неговите принципи и истини.
И така бой се, но не бой се! Защото Бог е твой щит, наградата ти е твърде голяма!!!



Photo: http://www.globalgear.com.au/prod3371.htm

ГЛЕДАМ НАПРЕД

Възрастта ми е малко особена. Хем съм млад, хем би могло и да съм по-млад. С други думи годините летят. Вътрешно съм раздвоен. Имам усещането, че животът ми едва започва, а ето, половината е вече минал. Хем съм пълен с енергия, хем съм уморен. Сякаш съм оплетен в парадокса на живота. Пълен съм с надежда, а в следващия момент се питам има ли надежда? Гледам накъде отива този свят. Вярвам, че Бог работи могъщо и обича човека горещо. Виждам мощта на Бога и абсолютната сигурност в Неговата непоклатимост. Но заедно с това виждам ината и упоритостта на човека. Слагам и себе си в това число, разбира се. И си мисля дали животът ми не изтече, без да видя това, което очаквам? И дали няма да изтече, без да извърша онова, за което имам призвание и сила да извърша... Дали вече не е твърде късно и времето – твърде кратко, за да видя истински богати, обичащи Бога и щастливи хората, които ходят по земята?
Всичко това започна да избледнява и напълно изчезна, като зачетох библейския разказ за Авраам. Бог му каза да излезе от своя род и от отечеството си и да отиде в една нова, непозната земя. И Авраам го послуша. Стана и тръгна. И Тогава Бог му каза, че ще го благослови и направи велик народ. Ще му даде славно име и ще благославя всички, които го благославят, и ще прокълне всички, които го кълнат. И стана точно така! Когато Авраам стана да пътува за обетованата земя, беше на скромните седемдесет и пет години. Сълзи потекоха в сърцето ми, като прочетох това. Той бе мъж на вярата. Няма възраст за човека, докоснат от Бога. На седемдесет и пет години започна неговият живот и промени целия свят. И целият свят се върти около подвига на Авраам, приятеля на Бога. На седемдесет и пет години Авраам откликна на Божия призив и от този момент животът му доби смисъл. От този момент той стана благословение за целия свят. 

В момента, в който приемеш поканата на Бога, започва истинският, вълнуващ живот на благословение. И в този момент ти, както и аз, променяме света и ставаме причината за благословението му!!! Е, не става веднага и изведнъж. Но става. Случва се. И красивото е, че възрастта никога не е препънка или пречка. Човекът, послушен на Бога, е богат и силен. Човекът, който следва Бога, е факторът, който определя посоката на живота.

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. 

Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена. 

Истинският живот започва в момента на нашия отклик на Божия призив. Всичко друго е загуба на време... 


Photo: http://onceiwasacleverboy.blogspot.com/2011/04/coronation-day-1661.html

НАЛЯВО ИЛИ НАДЯСНО

Божество воюва срещу ЙАХВЕ. Смешно. Може ли някой да воюва с Бога? Риторичен въпрос. Но уви, това е факт, историята продължава. Народът бавно се увлича по фалшивото божество. По-лесно е. Особено ако владетелите водят хората натам. Но колкото и да отричаш истината, тя не може да бъде игнорирана и унищожена. Винаги устоява. И ето, пророкът на живия Бог обявява суша. И сушата идва.  Великият цар, враг на Бога и служител на "великото" божество, търси пророка, за да го обезглави. Защото е донесъл суша. А "великото" божество не може да намери пророка, нито пък да спре сушата. Като се има предвид, че това велико божество би трябвало да има власт над гръмотевиците, дъжда и плодородието. Колко е могъщо... Царят му помага да открият заедно пророка. Но преди да го открият, ето, той сам застава пред тях. И ги предизвиква. Предизвиква ги на война, която всъщност вече е в своя разгар.

Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

Войната е между истината и лъжата. Какво ще избере народът? Знае ли някой? Потресаващото обаче е мълчанието на хората. Те очакват зрелище. Кой ще изпрати огън от небето, за да изгори жертвата? Богът на мълниите и плодородието или Богът на Израел? Не знаеха ли истината, не познаваха ли Бога, та трябваше да им праща огън от небето, за да направят своя избор? И като го направиха, останаха ли верни докрай? Отговорът е: НЕ. Макар да се случи закономерното, макар ЙАХВЕ да изгори подгизналата с вода жертва. Макар Ваал да подремваше, оглушал за молитвите на своите почитатели. Ако можем да говорим изобщо за дремване на несъществуващо божество. Пак въпреки всички белези и знамения, въпреки силата и любовта на Бога, Израел отново Го изостави.... Каква тълпа, какво безразличие...

Къде обаче сме ние? Гледаме ли накъде ще задуха вятъра, гледаме ли какво е модерно, търсим ли по-голямата изгода? Или търсим истината? Можем ли да гледаме безмълвно опитите на безчестието и лъжата упорито да се насаждат в ежедневието на обществото? Можем ли да чакаме изхода от битката, като го знаем от самото начало? Как е възможно да си създаваме сами богове и после да ги носим на ръце? Да ги почистваме и пазим от нараняване? Как е възможно да направим всичко, за да изглеждат такива, каквито на нас ни е удобно и изгодно? И не след дълго да се сгромолясваме под тежестта им, с която ни затискат.

Как е възможно да чакаме кариерата, човешкото одобрение, парите, положението в обществото да нахранят безсмъртната ни душа? Защо се чудим, че богът на плодородието и дъждовете довежда до жестока суша и глад, докато живият Бог е извор на изобилие?

Истината - Христос - носи мир, сигурност, изобилие. Там няма суша. Няма страх.

Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите... Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

Когато последваме течението на този свят, бога на този свят, идва суша. Когато изберем да ходим срещу течението, да следваме Христос, идва мир, изобилие. И изобилието не се крие в огромните количества, а в голямото задоволство от напълно достатъчното. Мирът идва от факта, че Бог ни носи, а не ние Него. Той ни е създал и се е обвързал с нас завинаги.
Всъщност няма война. Има победа. Но все пак има  война, тя е за отстъпващите, които воюват с Бога. Но е изгубена още преди да е започнала.
И така има ли колебание къде е истината? Има ли безразличие? Ако товарът ни смазва, ако страхът ни изпепелява, ние сме си сътворили свои божества. Божества, които ни изсмукват и премазват. Време е да захвърлим ненужния товар и да позволим на Живия Бог, Твореца да ни понесе на ръцете си. Да се откажем от собствените си дела и да вършим Неговите. За да дойде свежест, напояване. За да принесем плод – и то изобилен...

Photo: http://images.paraorkut.com