Имало двама души, които отишли до храма на Бога, за да се помолят. И двамата влезли. И двамата започнали да се молят. А Бог слушал. Единият погледнал пред себе си и видял как другият се свил на топка и ридаел към Бога. Опитното око на наблюдателя разпознало голям грешник, кожодер на народа, събирач на данъци. Потрил ръце самодоволно възвишеният поклонник и занареждал пред Бога колко е щастлив, че не е като този нещастник. Постел два пъти в седмицата. Давал една десета част от приходите си в храма. Не прелюбодействал, не крадял. Най-важното - не бил като другите човеци. Бил много по-издигнат и близък до Бога. А Бог слушал.
А аз се чудя накъде гледал тоз възвишен човечец? И още повече се чудя защо не гледал нагоре към Бога, ами се взирал в човечеца до себе си? Защото аз, когато обикновено говоря на някого, го гледам в очите, а не към съседа на другата маса. Но какво да правим, нали този бил много въздигнат, без недостатък, достоен да се срещне с Бога. Сигурно така правят безгрешните...
А другият, и той не гледал нагоре. Не смеел да си вдигне очите. От срам. Защото бил грешник. И най-учудващото е, че разбирал в какво състояние е и го признавал. Той бил просто един смазан човек, който не смее да повдигне очите си към Бога от срам и само мълвял: "Боже, бъди милостив към мене, грешника". И Бог слушал.
Двама човека, две молитви, един Бог. Единият човек си отишъл с прошка, а другият - без. Защото простичката истина е, че единственият грях, който не може да бъде простен, е този, за който човек не иска извинение. Как може някой, който е високо издигнат в своите очи като съвършен и непогрешим, да получи прошка? Та той е невинен. И ако е така, той не може да бъде опростен. Това се случи и с великия, в собствените си очи, фарисей, който сравняваше себе си с грешния бирник. Но той забрави да сравни себе си с Онзи, на Когото се молеше. Защото, ако го беше сторил, щеше да забрави за бирника и да наведе от срам очите си и да вика по-силно от човека до себе си "Прости на мен грешника".
Колко лесно се вижда вината на ближния! Колко лесно човек въздига себе си! И то с много благородни подбуди. "Предателите трябва да бъдат унизени. Те трябва да си платят. Защото това заслужават".
Единственият безгрешен Човек беше предаден. Предаден от най-близкия си приятел. Приятел, който бе дал обет да Му остане верен до смърт. Но когато смъртта похлопа, той се уплаши и гласно се отрече от Приятеля си три пъти поред. И тогава Приятелят показа как Безгрешният се отнася с грешните. Той се обърна и погледна приятеля Си. Толкова. Нищо повече. Обърна се и продължи по Своя път към смъртта. Смърт заради грешния Си "не"приятел - човека.
И този грешен предател, който предаде Безгрешния си Приятел, поради само един поглед, стана най-верният Му последовател. Последовател на Безгрешния си Приятел.
Аз имам щастието да не съм един от тези "грешни предатели", сътрудничели на държавата през годините на социализма. Но заедно с това имам честта и привилегията да съм един грешник окаян, който е викал в храма: "Боже, бъди милостив към мене, грешника". И това е, защото не съм гледал към онзи до мен, който е по-грешен от мен, и не съм потривал ръце от задоволство, че съм по-добър от него. Но погледнах нагоре и видях едни очи, които ме гледат с любов и прощение.
Двете снимки, вмъкнати между редовете, показват моето "чисто минало". Звучи кощунствено, защото покажете ми един човек с чисто минало. Но нали съм модерен човек, използвам модерни термини, които изяждат своите създатели... Та за тези, които се интересуват от моето минало - откъм държавна сигурност, то е чисто. А за всичко останало, моля, идете при Този, Който се справи с моето минало, Той ще ви обясни как стоят нещата. Бих посъветвал всеки, който се интересува от миналото на другите, да се обърне към Него за повече информация. Тя ще бъде наистина достоверна, животопроменяща и ще го предпази от тежък провал.Адресът от снимката на документа е изтрит умишлено от мен.
