НЕКА ДА Е ЧИСТО

מִֽכָּל־מִשְׁמָר נְצֹר לִבֶּךָ כִּֽי־מִמֶּנּוּ תֹּוצְאֹות חַיִּֽים
Сутринта влязох в банята. Малкото куче беше сътворило няколко "бисквитки". Правилата бяха нарушени. "Курабийките" бяха разхвърляни почти навсякъде по плочките. Въпреки че ми се спеше, се запретнах да поправя стореното. Е, който иска такова сладко куче, ще трябва да му чисти.
След няколко минути всичко възвърна своя безупречен, чист вид.
Другият сценарий беше да нагазя сънено върху всичко и да го намачкам и размажа. После, като изляза, да го разнеса из целия апартамент. На другия ден отново да нагазя новите попълнения и да ги разнеса отново. След мен жена ми да повтори същото и така в жилището да се разнесе зловеща смрад. Но на кой му пука! Важното е да си се търкаляме по надолнището и животът да си тече. За какво ни е чистота, за какво ни е хигиена? Карай да върви - исках да кажа, да мирише.
Не познавам хора, които да следват втория сценарий. Е, сигурно има изключения. Но всеки обича чистите тоалетни и бани. Лъскаме ги, дезинфекцираме ги, парфюмираме ги. И въпреки това те пак се цапат и ние пак ги чистим. Не се уморяваме. Поддържаме ги безупречни. А те не спират да се цапат, а ние да ги чистим...
Всеки ден чувам примамливи предложения. Виждам привлекателни хора. Попадат в ръцете ми привлекателни предмети. Забръмчават мисли в главата ми. Раждат се планове. Притискат ме пожелания. Изобщо много предложения да заобиколя или пък да мина напряко ме заливат непрекъснато. Какво пък толкова, нека си летят в главата ми, даже в сърцето ми.
Ежедневно чета за катастрофи, кражби, злоба и измама. Хора мразят и ругаят други хора. Лоши и груби думи влизат в ушите ми, завъртат се в главата ми, разпалват чувствата ми... Какво пък толкова, нека си летят в главата ми, даже в сърцето ми.
Какво да правя, накъде да тръгна?
Има два сценария. Единият - да тъпча всичките боклуци в главата си, даже в сърцето си. Да ги настъпвам и размазвам. А после да ги разнеса из целия апартамент. В работата си, сред приятелите си. И на другия ден отново. Да тъпча с краката си, да размазвам и омазвам всичко в сърцето си и да го разнасям около себе си.
А другият сценарий е да запретна ръкавите си и да изхвърля боклука от ума и сърцето си. Да изчистя и дезинфекцирам навсякъде.
Но като изчистя, боклукът залива отново! Какво да правя? Нали изчистих? Защо се цапа отново и отново? Трябва да чистя и да чистя. А освен това да затварям вратата и да не пускам боклука да влиза.
Замислих се защо толкова обичаме чистите бани и тоалетни, както и къщи, а не пазим хигиена в сърцето и ума си? Защо немарим какви гледки, какви думи, какви изкушения влизат в ума и сърцето ни? И когато мръсотията и смрадта станат нетърпими, когато болката прониже вътрешностите ни, се чудим откъде ни дойде това чудо?
Не трябва ли, когато нещо почука на сърцето ни, да попитаме: "Кой е?" И когато открием злото, да го държим далеч от дома си?
Но ние сме силни. Ние пускаме всеки и всичко, а после няма място дори за нас.
מִֽכָּל־מִשְׁמָר נְצֹר לִבֶּךָ כִּֽי־מִמֶּנּוּ תֹּוצְאֹות חַיִּֽים или с други думи: "Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота."
Защото "онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули."

Аз решавам какво да влезе в ума и сърцето ми. Аз решавам какво да остане там. Няма да оставя проказата на злобата да разяжда и запушва като холестерол сърцето и вените ми.

Когато ме залива помията на омразата и злословието, аз ще благославям, защото... "на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

Понеже, ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото,

И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите."

И аз решавам да съм от онези, които слушат и не се разсейват. Решавам да послушам съвета на Най-мъдрия. Защото искам в сърцето ми да ухае. Да е чисто. Да е приветливо. Да има радост и благодарност. Да има милост и прошка, а не огорчение.

"Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене..."

Фото: http://zabaven.com/?a=snimki&q=1&id=71

НАГОРЕ-НАДОЛУ

Преди няколко дена, или по-точно нощи, жена ми ме събуди. Каза ми, че иска да отиде до аптеката, за да си купи лекарство. Чувстваше се много зле. Естествено, веднага я сгълчах. Никъде не бих я пуснал. Станах и се облякох. Отправих се към аптеката. Щях да отида с колата, защото исках да свърша по-бързо и да се прибера обратно. Отворих общата гаражна врата, която спираше достъпа до всички гаражи, и излязох с колата. Спрях, както обикновено, на върха на рампата и натиснах копчето на дистанционното. Нямаше никаква реакция. Натиснах го отново. Никаква реакция. Натисках отново и отново. Вратата зееше широко отворена. Вече не ми се спеше. Очите ми щяха да изхвръкнат. Гаражите и мазетата ни бяха обект на вандалски нападения. В продължение на един месец се борехме с нагли крадци и живеехме в непрекъснат страх от нови набези. А сега вратата зееше и сякаш канеше всички минувачи да надникнат, а може и да се почерпят с по нещо.
След кратък размисъл реших да притичам до денонощната аптека, да взема лекарството и да го занеса на жена ми. А после щях да реша какво да правя. По пътя си блъсках главата и се молех. Напушваше ме смях. Но положението беше сериозно, защото не излагах на риск само моя собственост, но и собствеността на всички съседи.
Върнах се и занесох лекарството. Нямаше крадци. Едни съседи отсъстваха за известен период от време и ми бяха оставили ключ за апартамента. Имаха гараж. В сърцето ми присветваше тайно надежда, че ще намеря у тях ключове и дистанционно за гаражната врата. Влязох с неудоволствие, за да проверя дали не са оставили на видно място ключове. Но след едно-две завъртания разбрах, че няма никаква надежда. Излязох и в главата ми не съществуваше никакво решение. Пълна безизходица. Влязох в асансьора и видях, че някой натисна копчето за най-ниското ниво. Усмихнах се. Можеше да са крадци. Кой би викал асансьора в два часа през нощта? Заслизах с очакване. Вратата се отвори и на нея се показа един съсед. Беше се прибрал с колата си и беше затворил вратата. За да бъда сигурен, аз го разпитах подробно и като се уверих, че наистина вратата е затворена, се качихме в асансьора и се прибрахме.
Зарадвах се. Стана ми смешно, защото Бог не спеше през нощта и ми се усмихваше. Той отваряше врати и ги затваряше, защото не Му беше нужно дистанционно.
Запитах се защо не се зарадвах, когато ограбиха гаража ми... Защо не се радвам, когато се разделям с някои от притежанията си. Но се радвам, когато притежанията ми се увеличават? Защо? Защо не се радвах на отворените гаражни врати и на възможността да бъда ограбен?
На Рождество ние се радваме, че Христос се въплъти в човешки образ. За нас това е велико събитие, защото ние отново придобиваме придобивки.
Но Христос, слизайки на земята и въплъщавайки се в човешко тяло, губеше всичките Си притежания. Отказваше се от славата Си. От целия разкош на небето. И влизаше в едно ограничено човешко тяло, което сигурно за Него е представлявало затвор. И накрая беше напълно ограбен, като Му отнеха живота.
И във всичко това Той се отказваше от нещо и губеше нещо, докато накрая не се отказа от всичко, дори от собствения си живот.
И това кара целия свят да се радва. И да празнува.
Но когато стане въпрос за загуба на нашите придобивки, ние плачем и се ядосваме. Готови сме да се борим и да накажем всеки, който е дръзнал да отнеме нещо наше. Дори когато Бог понякога поиска да се откажем от нещо скъпо в живота си, за да Го последваме, ние се плашим и униваме.
А защо Той се отказа от всичко и се смири и стана послушен до смърт, даже до смърт на кръст? Направи го, за да спечели всичко и всички! Когато Той се отказа от Своя живот и Своята слава, спечели живота Си, славата Си и всички, които Го приеха за спасител. Всички нас.
Който се отказва от всичко заради Бога, печели всичко, заедно с огромна радост.
Ако Христос не се бе отказал от небето и не бе принесъл живота Си, нямаше да сме живи. Нямаше да се радваме. Но понеже Той не се спря и слезе по стълбицата на славата до последното стъпало, ни спечели.
Ако ние не се радваме, когато се отказваме от всичко, за да следваме Бога, няма да се радваме и когато печелим всичко, защото няма да го спечелим.
Ние се радваме, когато Христос се отказа от всичко и се смири и унизи до смърт. Радваме ли се, когато ние се отказваме от всичко, за да позволим Бог да притежава и владее живота ни?
Ако житното зърно не умре, си остава самотно. Но ако умре, дава много плод.
Нека да се радваме заедно с Христос в Неговото смирение и снизхождение, за да се радваме заедно с Него и в Неговото прославяне!
Рождество Христово е повод за радост в даването и подаряването, а не в получаването на подаръци. Рождествените празници са повод да се радваме с истинската радост на даващия, която превъзхожда всяка друга. Време е да се зарадваме с радостта, с която самият Бог се радва!
Честито Рождество Христово!!!

Фото: http://dmt-2010.com/?p=703